Читать «Рожби на разума» онлайн - страница 42

— Но те могат да изпреварят шерифа — предупреди ме тя.

Поклатих глава.

— Оставил съм нещо в стаята си, което трябва да взема. Има нещо странно в цялата тази работа.

И наистина се бяха случили странни събития. Отначало гърмящите змии и сега, само двайсет часа по-късно, мъртъв фермерски син. А дали именно този младеж бе мъртъв? Изобщо имаше ли мъртвец?

— Не може да се приберете сега — посъветва ме тя. — Трябва да останете тук, на реката, и да ловите риба, поне докато не дойде шерифът. Затова дойдох да ви предупредя. Ако ви трябва нещо от стаята ви, аз мога да го взема вместо вас.

— Надали — отвърнах.

— Всяко от апартаментчетата има задна врата — каза тя, — която води към вътрешния двор, излизащ на реката. Знаете ли дали задната ви врата е отключена?

— Предполагам, че е — рекох.

— Бих могла да се промъкна отзад и да взема…

— Кети — прекъснах я аз, — не мога…

— Разбери, не можеш да се прибереш — настоя тя и от вълнение забрави учтивото обращение. — Поне още за известно време.

— Мислиш ли, че ще успееш да се вмъкнеш в апартаментчето?

— Да, сигурна съм.

— В стаята има голям кафяв плик — обясних аз. — С марка от Вашингтон и дебел куп листа в него. Просто го вземи и бързо изчезни оттам. След като прибереш плика, стой настрана от цялата тази работа.

— А този плик?

— Не е нещо, което ме уличава в престъпление — успокоих я. — Нищо незаконно. Никой обаче не трябва да вижда това, което съдържа. Информация, която не бива да попадне в чужди ръце.

— Важна ли е?

— Мисля, че е важна, обаче не бих искал да те замесвам. Няма да е…

— Вече съм замесена — каза Кети. — Предупредих те и предполагам, че не постъпвам правилно според закона, но не можех да те оставя да налетиш току-тъй на тях…

— Кети — рекох, — ще ти кажа нещо, което ще те шокира. Ако наистина си сигурна, че искаш да рискуваш, за да вземеш този плик.

— Готова съм да го направя — отвърна тя. — Ако ти се опиташ, могат да те видят. А на мен никой няма да ми обърне внимание, дори да ме видят там.

— Добре тогава — продължих, като се проклинах, че я оставям да върши мръсната работа. — Аз не само ще тръгна пак по реката, а и ще избягам по нея, и то колкото се може по-бързо. Не че съм убил някого, а по друга причина. Предполагам, че ще е по-честно, ако се предам, но за съжаление откривам, че в мен се проявяват някои черти на страхливец. Винаги мога да се предам, вероятно по-късно.

Кети ме изгледа учудено и ужасено — за което не можех да й се сърдя. И донякъде като че ли с по-малко уважение към мен, отколкото бе проявила в началото.

— Ако ще бягаш — рече тя, — по-добре ще е да го направиш още сега.

— Още нещо — обадих се аз.

— Какво?

— Ако вземеш плика, не поглеждай в него. Не чети написаното.

— Нищо не разбирам от всичко това — възмути се младата жена.

— Това, което аз не разбирам — обърнах се към нея, — е защо ме предупреди.

— Вече ти казах. Можеше поне да ми благодариш.

— Разбира се, че съм ти благодарен — отговорих.

Кети се заизкачва нагоре по брега.