Читать «Рожби на разума» онлайн - страница 21

— Знам. Тя твърди, че децата се чувствали отблъснати и онеправдани. Това е друга нейна любима дума. Знаете ли какво означава онеправдан? Означава някой, който няма желание да се хване за работа. Изобщо нямаше да се говори за онеправдани, ако всички имаха желание да работят и притежаваха поне капчица здрав разум. О, знам какво разправя правителството за тях и как сме задължени да им помогнем. Но ако онези от правителството вземат да дойдат тук и да огледат някои от тъй наречените онеправдани, начаса биха разбрали какъв им е проблемът.

— Докато карах насам тази сутрин — подех аз, — се питах дали все още се срещат гърмящи змии наоколо.

— Гърмящи змии ли? — учуди се той.

— Едно време, когато бях дете, имаше много. Питах се дали броят им е понамалял.

Дънкън поклати замислено глава.

— Може би донякъде. Макар все още да гъмжи от тях. Изкачи се по хълмовете и ще намериш колкото си искаш. Интересуват ли те?

— Не особено — отговорих.

— Трябва непременно да дойдеш на училищната забава довечера — настоя той. — На нея ще има много хора. Познаваш някои от тях. Днес е последният учебен ден и всички деца ще представят по нещо — ще рецитират стихотворения, ще пеят или ще изиграят някоя сценка. След това ще има благотворителна разпродажба на кошници, за да съберем малко пари за нови книги за библиотеката. Тук си я караме все по стария начин; годините не са ни променили особено. И успяваме да се повеселим от време на време. Тази вечер е благотворителната разпродажба, а след около две седмици ще има фестивал на ягодите в Методистката черква. И на двете места ще срещнеш твои стари приятели.

— Ще дойда, ако мога — обещах. — И на забавата довечера, и на фестивала.

— Има няколко писма за теб — каза той. — Все още съм шеф на местната поща. Този магазин тук служи за пощенска станция от близо сто години. Но се говори, че може да ми вземат пощата, като я обединят със станцията в Ланкастър, и започнат да изпращат оттам писмата по селския път. Правителството никак не обича да оставя нещата да бъдат такива, каквито са. Винаги се опитва да ги промени. И нарича това подобряване на обслужването. А ако питаш мен, не мога да разбера какво му е толкоз лошото на обслужването, което сме предлагали на хората от Пайлът Ноб в продължение на последните стотина години.

— Очаквах, че може да са получили вече няколко писма за мен — обясних аз. — Казах да ми ги изпращат тук, но самият аз не бързах особено по пътя насам. Пътувах бавно и спокойно и спрях на няколко места, които исках да разгледам.

— Ще отидеш ли да хвърлиш едно око на старата ферма, на мястото, където си живял?

— Едва ли — рекох. — Ще забележа твърде много промени.

— Сега там живее семейство Болърд — уточни Дънкън. — Имат две момчета, вече са почти големи мъже. Много пият, тези момчета, и понякога създават проблеми.

Кимнах.

— Казахте, че мотелът е долу край реката?

— Точно така. Минаваш покрай училището и църквата и стигаш до място, където пътят завива наляво. Малко по-нататък ще видиш знака. Мотелът се казва „Ривър Едж“. Ей-сега ще ти дам писмата.