Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 8

Отпуснат в креслото, той продължаваше да мисли с любов за марките си, които го бяха измъкнали от дълбокия кладенец на самотата, върнаха го към живота и му помогнаха отново да се почувства млад.

След това заспа.

Събуди го позвъняване. Разтривайки сънените си очи той се отправи с несигурна стъпка към вратата.

Вдовицата Фоши държеше малка тенджерка в ръце. Подаде му я.

— Реших, че ще ви хареса — каза. — Нося ви от бульона, който приготвих днес. Винаги правя в повече. Много е трудно да готвиш за сам човек.

Пакър пое тенджерката.

— Много мило от ваша страна — промърмори.

Тя го погледна загрижено.

— Не ви е добре — рече.

Влезе през вратата, принуждавайки го да отстъпи, и се промъкна непоканена в дома му.

— Не съм болен — възрази й той вяло. — Просто бях заспал и толкоз. Нищо ми няма.

Тя протегна пухкавата си ръка и докосна челото му.

— Имате температура — заяви тя. — Целият горите.

— Нищо ми няма — повтори той. — Тъкмо заспивах, това е всичко.

Тя се обърна и нахълта в дневната, пробивайки си път сред купчините писма. Боже мой, най-сетне успя да се вмъкне. Как да я изгоня? — си мислеше Пакър, гледайки безпомощно.

— Елате и седнете — нареди му тя. — Не вярвам да имате термометър?

Той поклати глава, признал поражението си.

— Никога не съм имал нужда от термометър — каза. Никога не съм боледувал.

Изведнъж тя изпищя, подскочи и се понесе към вратата в странен галоп. Препъна се в купчина кутии, падна, с дращене и пъхтене успя да се изправи и избяга мълниеносно.

Пакър хлопна вратата подире й и се вгледа със задоволство в тенджерката в ръката си. Въпреки цялата суматоха, не бе разлял и капка от бульона.

Защо обаче вдовицата…

Разбра защо — едно мишле тичаше по пода.

Повдигна тържествено ръката, в която държеше тенджерката.

— Благодаря ти, приятелю — каза.

Проби си път до масата в трапезарията и намери място, където да постави тенджерката.

Значи, мишки. На моменти бе подозирал присъствието им — парченца нагризано сирене, забравени в кухнята, шумолене през нощта. Понякога го тревожеше мисълта, че могат да изгризат колекцията му.

Сега реши, че от мишките има и полза.

Погледна часовника си и видя, че е почти пет. Оставаше му около час до идването на таксито, а не бе обядвал. Все още имаше време да хапне малко бульон, докато разгледа материалите от последната пратка.

Отиде до кухнята, взе лъжица и опита бульона. Биваше си го. Тенджерката бе още гореща и той допусна, че може да повреди политурата на масата. Това обаче не го разтревожи.

Сложи пакета на масата и отново разгледа озадачен адреса на подателя. Бе изписан с новата азбука, която бяха започнали да използват преди няколко години в системата Буутс. Подателят бе стеснително същество от системата Лебед, което се радваше да получи отвреме-навреме кашон хубаво шотландско уиски.

Пакър повдигна пакета и си отбеляза, че този път трябва да му изпрати най-малко два кашона.

Отвори кутията и изсипа съдържанието й на масата. Тя се покри с купчина пликове.