Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 6

Потърси пинсетата си за марки и не я откри. Отвори чекмеджето и напипа остатъци от мише гнездо. След това коленичи до писалището и започна да шари с ръце под него.

Пинсетата я нямаше.

Запъхтян и сърдит, той седна отново в креслото.

Все ги губя, каза си. Това е поне двадесетата пинсета, която не мога да открия. Все се губят някъде, проклетите.

На вратата се позвъни.

— Влизай! — изкрещя разгневеният Пакър.

Малко мишеподобно човече се промъкна през вратата и внимателно я затвори зад себе си. Застана срамежливо пред Пакър, мачкайки притеснено шапката си.

— Вие ли сте господин Пакър, сър?

— Аз съм! — изкрещя Пакър. — Кого очаквахте да откриете тук?

— Господине — започна човечецът, като направи няколко предпазливи стъпки към него, — аз съм Джейсън Пикеринг. Може би сте чувал за мен?

— Пикеринг? — замисли се Пакър. — Пикеринг? Чувал съм за вас, разбира се. Нали вие сте се специализирали по Поларис?

— Точно така — потвърди Пикеринг, примигвайки леко. — За мен е голяма чест, че…

— Съвсем не — рече Пакър, и стисна ръката му. — За мен е чест.

Той се приведе и събори от близкия стол два класьора и три кутии за обувки. Една от тях се отвори и от нея се изсипаха пощенски марки.

— Заповядайте, седнете, господин Пикеринг — рече тържествено Пакър.

Пикеринг, с широко отворени от удивление очи, се намести внимателно в ъгъла на освободения стол.

— Божичко — възкликна той, оглеждайки боклука, изпълнил апартамента. — Много стока сте събрал тук. Вероятно притежавате всичко, което пожелаете.

— Съвсем не — каза Пакър, който отново се намести в креслото си. — Нямам представа какво точно притежавам.

Пикеринг захихика.

— Може би в такъв случай ви очакват някои прекрасни изненади, господине.

— Нищо никога не може да ме изненада — отвърна надменно Пакър.

— Е, на въпроса — каза Пикеринг. — Не искам да злоупотребявам с времето ви. Дали случайно нямате марка Поларис 17 „б“ на плик? Много е рядка, даже и когато не е залепена, а пък въобще не съм чувал някой да я има на плик. Казаха ми да опитам при вас.

— Я да видя — каза Пакър. Отпусна се назад в креслото и започна мислено да прелиства страниците на един каталог. Поларис 17 „б“. Да. Малка марка. Съвсем малка. Яркосиня, с малка морава точица в долния ляв ъгъл. Рисунка с много плетеници.

— Да — отвори очи той. — Май имам една. Струва ми се, че преди няколко години…

Пикеринг, задъхан от вълнение, се наведе към него.

— Искате да кажете, че наистина…

— Сигурен съм, че е някъде тук — Пакър махна с ръка в посока към стаята.

— Ако я намерите, ще ви дам за нея десет хиляди.

— Ако си спомням добре, беше ивица от пет марки каза Пакър. — Изпратена от Поларис VII до Бетелгейц XIII, и беше минала през … не мога да си спомня откъде.

— Ивица от пет марки!

— Ако си спомням добре, да. Но може и да греша.

— Петдесет хиляди — рече Пикеринг почти с пяна на уста. — Петдесет хиляди, ако ги намерите.