Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 9

Захвърли празната кутия в ъгъла и с удовлетворение седна. Като си хапваше бульона, той бавно започна да разглежда пликовете. Откъдето и да погледнеше човек, бяха великолепни. Някой си бе направил труда да ги сортира и подреди в съответствие с техния произход в малки пакети, прихванати с ластици.

Имаше пликове от Разалхаг, Челеб, Нунки, Каус Бореалис и от много други места.

Един пакет въобще не можа да разпознае. Бе доста дебел и съдържаше двадесет и пет или тридесет плика, всичките облепени с едни и същи марки, малки и жълти, на които не можеше да се различат никакви изображения или знаци — малки квадратчета от обикновена жълта хартия, плътна и грапава. Прокара пръст по една от тях и остана с усещането, че хартията е мека и поддава под натиска му.

Удивен, той извади един плик от пакета и захвърли останалите някъде встрани.

Отиде до писалището, порови трескаво в чекмеджето и след малко се върна с увеличително стъкло в ръка. Постави го над марката и се взря в нея — бе прав. Върху марката наистина нямаше нищо — обикновено късче жълта хартия, плътна и грапава, сякаш направена от множество дребни песъчинки.

Отпи от бульона и започна усърдно да прелиства каталога в главата си. Не откри нищо. Никога преди това не бе виждал или чувал нещо за подобни марки.

Разгледа под лупа и пощенските щемпели. Някои успя да разпознае, други — не. Това бе без значение, тъй като можеше да ги провери по-късно с помощта на необходимите му справочници. Остана с впечатлението, че планетата или планетите, откъдето идваха тези марки, се намират някъде в близост до съзвездието Везни — всички разпознати от него щемпели говореха, че трябва да се търси в тази посока.

Остави лупата на масата и съсредоточи цялото си внимание върху бульона, като внимаваше да не изцапа мустаците си. Те не можеха да бъдат извинение за немарливо хранене.

Точно в този момент изтърва лъжицата. Капки бульон изцапаха брадата му, други паднаха на масата. Но най-голямата част от съдържанието на лъжицата се разля върху плика с жълтата марка.

Извади носна кърпа от джоба си и се опита да го почисти, но безуспешно. Пликът бе попил бульона, а самата марка омазнена. Наруга се за своята несръчност.

Взе плика, от който все още се стичаха капки, озърна се, откри кошчето за боклук и го хвърли в него.

След уикенда в залива Хъдзън Пакър бе доволен да се върне вкъщи.

Тони бе глупак, хвърли толкова много пари в тази скъпа вила. Шансовете му за успешен бизнес не бяха по-големи от тези на заек и сделките му неизменно се проваляха, макар и да продължаваше да говори за предстоящия голям удар и да не се лишава от скъпата си лятна вила. Може би пък така трябваше да се работи сега, помисли си Пакър. Може би като излъжеш някого, че си голяма работа, шансовете ти да сключиш изгодна сделка наистина ще се увеличат. Все пак Пакър не бе убеден в това.

Спря се във фоайето да прибере пощата си с надеждата, че в нея може да има и пратка от ПугАлНаш. В залисията по пътуването бе забравил да вземе със себе си кутията с листата и през тези три дни ясно осъзна колко разчиташе на тях. Сети се, че му бяха останали съвсем малко и от мисълта, че може и да не получи повече, протрепери разтревожен.