Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 10

Имаше множество писма, но не и кутия от Пуг.

Трябваше да се сети, че няма да има. Кутиите пристигаха точно в момента, когато старите запаси от листа се изчерпваха. Преди време се бе замислял с какво ли пророческо прозрение Пуг успяваше да съобрази кога точно свършват листата и да разчете времето на изпращането на нови по такъв начин, че да успеят да пристигнат тъкмо когато имаше нужда от тях. Но вече не се замисляше по въпроса. Бе едно от тези невероятни неща, върху които няма смисъл да се умува.

— Радвам се да ви видя отново — посрещна го любезно портиерът. — Приятно ли прекарахте почивните дни, господин Пакър?

— Прилично — промърмори недоволно Пакър и се запъти към асансьора.

Преди да успее да стигне до него, го заговори Елмер Ланг, домоуправителят.

— Господин Пакър — изписука той, — бих искал да поговоря с вас.

— Ами говорете.

— Става дума за мишките, господин Пакър.

— За какви мишки?

— Госпожа Фоши каза, че във вашия апартамент са се завъдили мишки.

Пакър се изправи в цял ръст:

— Тези мишки са ваш проблем, Ланг. Вие се оправяйте с тях.

Ланг започна да кърши ръце.

— Как да се отърва от тях, господин Пакър, след като не си поддържате жилището? Трябва да разкарате боклука оттам.

— Този боклук, за ваше сведение, господине, е може би най-уникалната колекция от марки в цялата галактика. Наистина, все още не е напълно подредена, но няма да позволя да я наричате боклук.

— Бих могъл да изпратя Майлс, чистача, да ви помогне.

— Вижте какво, господине. В състояние е да ми помогне единствено човек, разбиращ от филателия. Вашият чистач случайно да…

— Господин Пакър — започна да го умолява Ланг. — Всичките тези хартии и кашони са развъдник за мишките. Нищо не мога да направя, ако не изхвърля поне част от…

— Да изхвърлите? — избухна Пакър. — Давате ли си сметка, уважаеми господине, за какво говорите? Давате ли си сметка, че някъде сред всички тези материали има плик — господине, говоря най-отговорно — плик с марки, за които току-що ми предложиха половин милион долара, ако го открия? И това е само една незначителна част от моята колекция. Искам да ви запитам, Ланг, такива неща на боклука ли се изхвърлят?

— Господин Пакър, но това не може да продължи. Настоявам…

Асансьорът пристигна. Пакър влезе в него и остави след себе си домоуправителя да кърши безпомощно ръце.

Мустаците на Пакър бяха настръхнали, когато се обърна към пиколото в асансьора.

— Любопитна гарга — рече.

— Моля, господине?

— За госпожа Фоши ми е думата, човече. Тя е любопитна гарга.

— Допускам — отвърна предпазливо пиколото, — че може би сте съвършено прав.

Пакър се надяваше, че на стълбището няма да срещне никого. Късметът му проработи. Бързо отключи входната врата и влезе в жилището си.

Внезапно застина. Бе чул странно бълбукане.

Вслуша се, без да вярва на ушите си. Обхвана го лека уплаха.

Направи няколко предпазливи стъпки в стаята и забеляза източника на странния звук.