Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 3

Стигна до асансьор, остави пакета на пода и зачака.

Иззад гърба му се разнесе птичи глас. Той потрепери: бе вдовицата Фоши.

— Я, та това е господин Пакър! — рече тя възторжено. — Колко ми е приятно да ви видя!

Той се извърна към нея. Нямаше как да не го направи. Съвсем не вървеше да й обърна гръб.

— Колко сте се натоварили! — каза със съчувствие вдовицата. — Позволете ми да ви помогна!

Без да го пита, издърпа писмата изпод мишницата му.

— Така ще ви е по-леко — рече доволно. — Аз ще ги нося.

Би я удушил, ако можеше, но вместо това се усмихна. Усмивката бе пресилена и малко зловеща, но по-добра не можа да докара.

— Извадих късмет с вас — рече й. — Сам нямаше да се справя.

Тя не долови иронията и продължи да чурулика.

— За обяд ще направя телешки бульон — каза. — Винаги правя повече, отколкото трябва. Имате ли нещо против да ви поканя?

— Невъзможно — извика той разтревожено. — Много съжалявам, но днес съм зает. Трябва да оправя всичко това, нали виждате — кимна към писмата и колета. Бе започнал да ръмжи през мустаци като сърдит морж, но тя не му обърна никакво внимание.

— Колко ли е романтично и вълнуващо да получаваш писма, колети и пратки от цялата вселена! — тя се въодушевяваше все повече и повече. — От такива далечни и странни места. Някой ден ще трябва да ми обясните как се събират марки.

— Госпожо — отвърна й малко троснато той, — занимавам се с пощенски марки повече от двадесет години и едва сега започвам да разбирам за какво става дума. Не съм толкова самонадеян, че да се опитам да обясня това другиму.

Тя продължи да чурулика.

Дявол да го вземе, няма ли начин да се накара тази проклета жена да млъкне, помисли си той.

Дърта клюкарка, рече си и размърда недоволно мустаци. През следващите три дни щеше да шари из целия блок и да разправя на всички каква странна среща е имала с него и въобще какъв странен стар чудак е самият той. „Получава цели купища писма от извънземни“, щеше да казва. „Че и колети и сандъци. Не можете ме убеди, че го интересуват само марките. Тук има нещо гнило и съм готова да заложа и последния си долар, че съм права“.

Стигнаха до неговата врата и тя неохотно му върна писмата.

— Сигурен ли сте, че не искате от бульона? — попита го тя. — Това не е обикновен бульон. Много се гордея с него. Правя го по специална рецепта.

— Съжалявам, но наистина не мога.

Отключи вратата и понечи да я отвори. Вдовицата не помръдна от мястото си.

— Съжалявам, че не мога да ви поканя — излъга като джентълмен, — но вътре е малко разхвърляно.

Разхвърляно бе меко казано.

Оказал се в безопасност в дома си, той започна да си проправя път през купищата класьори, кутии, торби и кашони, пръснати из целия апартамент.

Накрая успя да стигне до писалището и остави пакета до него. Разгледа набързо писмата. Едно от тях бе от Дахиб, друго от системата Лира, трето от Муфрид. Четвъртото бе рекламен проспект от някакъв марсиански концерн.

Пакър се отпусна в масивното тапицирано кресло до бюрото и огледа стаята.

Някой ден трябваше да я разтреби. Не ще и дума, че в нея навярно имаше и много боклуци, които можеше просто да изхвърли. Останалото обаче трябваше да се сортира и постави в надписани кашони, за да може да го изследва както трябва. Нуждаеше се от една инвентаризация, за да разбере какво всъщност притежава и да се опита да установи цената му.