Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 2

— Добро утро, Клайд! — отдалеч изрева щастливо той.

— Добро утро, господин Мортън — отвърна хладно Пакър. Мортън нямаше право да го нарича Клайд. Никой не го наричаше Клайд, освен понякога племенникът му Антъни Кампър. При това той му казваше „вуйчо Клайд“, а по-често просто „вуйчо“. Според Пакър Тони не струваше кой знае колко като човек. Винаги бе погълнат от някакви велики начинания и обичаше да преувеличава, но всъщност нямаше с какво да се похвали. Освен това Тони бе подъл, потаен като котка.

Като мен, помисли си Пакър, точно като мен. Тони не приличаше на повечето от своите съвременници, които прекарваха времето си в празни приказки.

Спомни си с умиление за младите си години. По мое време можех да ги одера всичките и щяха да се усетят едва след като им смъкна кожите, каза си.

— Как върви бизнесът с марките? — извика Мортън, шумно потупвайки Пакър го потупа по гърба.

— Трябва да ви напомня, господин Мортън, че не съм в този бизнес — отряза го Пакър. — Вярно е, че проявявам интерес към пощенските марки и намирам заниманието с тях за нещо много приятно. Бих могъл да ви препоръчам…

— На аз съвсем не исках да кажа такова нещо — обясни смутеният Мортън. — Нямам предвид, че търгуваш с марки…

— Аз действително го правя, но в определени граници — каза Пакър. — Не се занимавам с това постоянно, а още по-малко го възприемам като бизнес. Има колекционери, които знаят за моите връзки и понякога ме търсят…

— Те това исках да кажа — избуча Мортън, след което още веднъж го потупа по гърба в пристъп на доброжелателност. — Имаш ли необходимите връзки и познанства, всичко ти е наред. Какъвто и да ти е бизнесът. Аз например…

Асансьорът пристигна и спаси Пакър. Слезе на партера и се запъти към портиера.

— Добро утро, господин Пакър — каза портиерът и му подаде няколко писма. — За вас пристигна и голям пакет, който ми се вижда доста тежък. Искате ли някой да го отнесе у вас?

— Не, благодаря, надявам се сам да се справя — отвърна Пакър.

Портиерът постави пакета на масата, Пакър го взе и бързо го пусна на пода. Бе голям и навярно тежеше поне 15 кг. Етикетът бе почти изцяло покрит от марки с такава висока стойност, че дъхът на Пакър секна.

Огледа още веднъж етикета и видя, че името и адресът бяха изписани старателно и с очевидни усилия, сякаш земната азбука е била нещо напълно неразбираемо за изпращача. Адресът на подателя пък представляваше странен набор от точици, ченгелчета и чертички, които Пакър не можа да разбере, макар и да му се сториха познати. Марките бяха от Йота Канкри. Подобни марки бе виждал само веднъж през живота си. Опита се да отгатне поне приблизителната им стойност.

Взе писмата под мишница и с другата си ръка повдигна пакета. Бе по-тежък, отколкото бе предполагал и за миг съжали, че не е приел предложението на портиера. Сега обаче не вървеше да се отмята. В края на краищата, каза си, все още не съм чак толкова стар и немощен.