Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 5

Човек можеше да направи цяло състояние от тези листа, ако успеше да се сдобие с някоя по-голяма пратка. В малки пакетчета, подобни на дъвката, щяха да се разграбват на Земята като топъл хляб. Пакър се бе опитал да сключи такава сделка с Пуг, но с това само обърка и смути добрия унукианец, който по неведоми причини бе неспособен да си представи каквато и да е търговия, излизаща извън рамките на простата размяна, удовлетворяваща личните потребности на договарящите се страни.

Позвъни се и Пакър отиде да отвори вратата.

Беше Тони Кампър.

— Здрасти, вуйчо Клайд — поздрави весело той.

Пакър неохотно разтвори вратата до край.

— Щом тъй и тъй си дошъл, влизай — отвърна неохотно.

Тони влезе и килна шапката си на тила. След това огледа критично помещението.

— Някой ден ще трябва малко да почистиш това място, вуйчо — рече. — Не знам как можеш да живееш тук.

— Справям се достатъчно добре — уведоми го троснато Пакър. — Някой ден ще взема да поразтребя.

— Надявам се наистина да го направиш — каза Тони.

— Момчето ми — рече не без гордост Пакър, — без преувеличение мога да кажа, че разполагам с една от най-добрите колекции от извънземни марки, с които може да се похвали човек. Някой ден, когато подредя всичките в класьори…

— Никога няма да го направиш, вуйчо. Много бързо се трупат. Не можеш да им насмогнеш.

Тони подритна пакета до писалището.

— Това е ново, нали?

— Току-що го получих — призна Пакър. — Дори не ми остана време да видя откъде точно е дошло.

— Е, продължавай да се развличаш — каза Тони. — Ще надживееш всички ни.

— Ще ви надживея, я — отвърна сопнато Пакър. — За какво си дошъл?

— А, за нищо конкретно, вуйчо. Просто наминах да те видя и да ти напомня, че обеща да прекараш почивните дни в края на седмицата с нас в Хъдзън. Ан настоя да те подсетя. И децата…

— Не съм забравил — излъга Пакър. Обещанието отдавна бе изхвръкнало от съзнанието му.

— Ако искаш, може аз да те взема. Да кажем днес към три следобед?

— Не, Тони, благодаря. По-добре да взема стратотакси. Не мога да тръгна толкова рано. Имам още много работа.

— Обзалагам се, че е така — отвърна Тони и се запъти към вратата. — Няма да забравиш, нали? — предупреди го на излизане.

— Не, разбира се — отсече Пакър.

— Иначе Ан ще ми се сърди. Тя ще приготви любимите ти манджи.

Пакър изръмжа нещо.

— Вечерята е в седем — рече весело Тони.

— Знам, Тони, знам. Ще дойда навреме.

— Довиждане, вуйчо — рече Тони и изчезна.

Млад мошеник, помисли си Пакър. Какво ли е намислил този път? Постоянно готви някаква голяма работа, а после нищо не излиза и едва свързва двата края. С несигурна походка той се върна при писалището. Сигурно се надява да наследи парите ми, когато умра, помисли си той. Малкото парици, които са ми останали. Ще има да взема. Ще ги похарча всичките до последния цент. Все ще ми стигне времето за това.

Седна и взе едно от писмата. Отвори го с джобното си ножче и изсипа съдържанието му върху едно от малкото незаети кътчета на писалището.

Включи настолната лампа, доближи я до себе си, и се наведе да разгледа марките.

Не е зле, помисли си. Една бе от Ро Геминориум XII. Или от Ро Геминориум XVI? Прекрасен образец на съвременната класика. Личеше си, че в направата са вложени добър вкус и въображение. Печатът бе безупречен, положен върху хартия, изработена с най-голяма техническа прецизност.