Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 21

Защо бе предложил листа на вдовицата Фоши?

Какво искаше да му каже Пуг?

Отиде до библиотеката и започна да шари с пръст по рафта с томовете на Галактическа енциклопедия. Откри търсения том, взе го и отиде при писалището.

Започна да го прелиства, докато попадна на Унук ал Хай. Доколкото си спомняше, Пуг живееше на десетата планета Х от тази звездна система.

Смръщи вежди, докато се опитваше да схване смисъла на лаконичните и понякога неясни определения, изпълнени с фантастични съкращения. Бе досадно, наистина, но все пак се разбираше за какво става дума. Галактиката бе препълнена с информация, която едва ли щеше да успее да се побере в книги, ако авторите на енциклопедията искаха да обяснят всичко ясно и подробно.

„Х — млк. извети.; необит. чов. същ. (Т-67); трг. чрез посрдп. (Т-102); лчб. билк.; прип. ясновд.; труд. език…“

Я да видим.

„Прип. ясновд.“

Отново прочете справката, като я преведе на разбираем език.

„Х — малко известна; необитаема за човешки същества (виж таблица 67); търговия чрез посредници (виж таблица 102); лечебни билки; приписва се способност за ясновидство; труден език…“

В последното бе напълно убеден. Бе се научил да ползва редица извънземни езици, но от езика на Пуг не успя да разбере нищо.

„Прип. ясновд.?“

Можеше да означава, че на жителите на планетата се приписва дар за ясновидство, а можеше да означава и друго.

Затвори книгата и я върна на мястото й.

Значи, следиш какво предстои да ми се случи?

И защо? С каква цел?

ПугАлНаш, някой ден ще ти извия пилешката шия, задето си пъхаш носа, където не трябва.

Разбира се, никога нямаше да направи това. ПугАлНаш бе твърде далеч. Шията му може би не бе тънка като на пиле. Всъщност, нямаше никакви причини да смята, че Пуг въобще притежава шия.

Когато дойде време да си ляга, навлече яркочервената си пижама с жълти папагали, седна на леглото и размърда пръстите на краката си.

Уморителен ден, не ще и дума.

Предстоеше му да обсъди с Тони правителственото предложение относно марките. Може би си заслужаваше да бъде настойчив, дори и това да се отрази отрицателно върху печалбите на компанията. Тони може би щеше да се опита да го разубеди. В последно време племенникът му бе твърде зает, за да се впуска в мошеничества. Пакър възприемаше това като чудо, тъй като добре знаеше, че Тони се радва два пъти повече на нечестно спечеления долар, отколкото на този, заработен почтено.

Спомни си как бе споделил с Грифин, че има доверие в Тони. Не го излъга. Не само имаше доверие в Тони, но и малко се гордееше с него. Тони бе безпринципен мошеник и никой не можеше да отрече това. Пакър се усмихна. И аз бях същият, когато бях на годините на Тони и все още се занимавах с бизнес, каза си той.

Спомни си за тройната сделка, която направи с фалшиви мебели „Чипъндейл“, с картини от Антарес и със стоки-менте от системата Пакрат. Мили Боже, рече си с умиление, и на тримата им одрах кожата само с един удар.

Телефонът иззвъня. Пакър се измъкна от леглото и зашляпа по пода с босите си крака.

Телефонът продължаваше да звъни настойчиво.