Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 20

Отвори чекмеджето на писалището и извади оттам чисто новата кутийка с листа от ПугАлНаш, която бе получил предния ден.

С почтително движение повдигна капака и й поднесе кутията. Вдовицата леко се отдръпна.

— Заповядайте — настоя той. — Вземете си мъничко. Не го поглъщайте, само го по дъвчете.

Тя предпазливо посегна към кутията.

— Това е много — предупреди я. — Трябва ви само една малка щипка. Не е необходимо да е в голямо количество, а и не се намира лесно.

Тя взе няколко листенца и ги сложи в устата си.

Той я наблюдаваше усмихнат. На лицето й бе изписано опасението да не би да са й дали отрова. След малко се убеди, че в листенцата няма нищо смъртоносно, и се отпусна в креслото.

— Струва ми се, че досега не съм опитвала подобно нещо — каза тя.

— Не сте. Освен мен вие навярно сте единственото човешко същество, което го е опитвало. Изпраща ми го един приятел, който живее на една от отдалечените звезди. Казва се ПугАлНаш и ми го изпраща редовно. Винаги придружено от писъмце.

Бръкна в чекмеджето и откри последната бележка.

— Слушайте — каза и започна да чете на глас.

„Драг приятил. Голяма радост последно пушене испратено от теб. Моля испрати още от сащото. Не знаш че сам пророк и мисля теб. Голямо щасте помогнеш на приятил. Чака те добро. Може би гулеми пичалби.

Твой обичаш та приятил,

ПугАлНаш“.

След като приключи четенето той хвърли писмото върху писалището.

— Какво според вас иска да ми каже? — попита. — Имам предвид най-вече твърдението, че умее да пророкува и мисли за мен.

— Навярно това е на добро — рече вдовицата. — Казва, че ви очакват големи печалби.

— Изразява се като стара циганка. Да ви призная, разтревожи ме.

— Защо пък трябва да се тревожите от такова нещо?

— Защото не искам да знам какво ме очаква. И ме е страх, че някой ден той ще вземе да ми го каже. Ако човек е в състояние да предсказва бъдещето ще може да узнае кога и как ще умре и…

— Господин Пакър, не смятам, че ви е дошло време за умиране. Кълна ви се, че с всеки изминат ден изглеждате по-млад.

— Трябва наистина да призная, че от години не съм се чувствал така добре — потвърди с удовлетворение Пакър.

— Това може би се дължи на листата, които ви изпраща.

— Едва ли. По-скоро на вашия бульон.

Прекараха заедно един приятен следобед. Много приятен, наистина. По-приятен, отколкото Пакър можеше да си представи.

След като тя си тръгна, той си зададе още един въпрос, който малко го уплаши.

Как така се случи, че се реши да й предложи от листата?

Прибра кутията в чекмеджето и взе отново писъмцето. Изглади го с ръка и повторно го прочете.

Правописът го накара да се усмихне, но не за дълго. Колкото и да бе ужасно, Пуг се бе оказал на по-голяма висота от него. Така или иначе, бе успял да научи един земен език, докато Пакър напълно се провали в усилията си да разбере езика на Пуг.

„Сам пророк и мисля теб“.

Това е нелепо, каза си. Това е някаква шега или нещо, което Пуг възприема като шега.

Остави писъмцето и започна нервно да се разхожда из апартамента, разтревожен от няколко неща.

Как трябваше да реагира на предложението на Грифин?