Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 23

Тишината в стаята се нарушаваше само от два звука — тиктакането на часовника и тихото шумолене, раздаващо се откъм кошчето със спорите.

Леко се наведе, за да зърне кошчето. Беше на мястото си, изпълнено с внезапно оживяла фантазия.

Някой ден някой щеше да открие откъде бяха дошли спорите, от коя далечна планета от самия ръб на изтъняващата галактика се бяха появили. А може би щеше да бъде в състояние да направи това още сега, стига да предоставеше информацията си на някоя компетентна институция, която на нейна основа да открие произхода на жълтите марки. Въпросните сведения и пликове обаче представляваха търговска тайна и бяха твърде ценни, за да бъдат показани на някого. В момента те бяха надеждно укрити в трезорите на една банка.

Реши, че надарените с разум спори бяха съвършеното средство за пренасяне на поща. Просто ги залепяш на писмо или колет, обясняваш им по един или друг начин къде точно трябва да пристигнат и те ги отнасят там. След като свършат тази работа, спорите замират и се събуждат отново в деня, когато някой или нещо им напомни, че трябва да се заемат с работа.

Днес работеха на Земята и може би щеше да настъпи ден, когато да станат домакини на цялата планета. Щяха да внасят ред в канцелариите и във всички къщи. Да поддържат така чистотата на улиците, че по тях да няма абсолютно никакъв боклук. Да възвестят навсякъде настъпването на ера на ред и чистота, непознати дотогава на нито една раса.

Отново си размърда пръстите и пак погледна будилника. Нямаше още десет и половина и наистина бе рано. А защо пък да не се облече отново и да се поразходи на лунна светлина? През прозореца ясно се виждаше голямата луна.

Стар глупак, рече си, докато си засукваше мустаците.

Въпреки това си смъкна краката от бюрото и тръгна към спалнята. Промърмори нещо под носа си, докато обмисляше как точно да одере стиснатата колекционерска душица на Пикеринг.

Бе застанал пред огледалото и оправяше възела на вратовръзката си, когато на вратата се позвъни.

Това ще да е Пикеринг, рече си, старият глупак е нетърпелив. Посред нощите е решил да върши работа, която спокойно може да се отложи за сутринта.

Не беше Пикеринг.

Според визитната картичка на посетителя той бе У. Фредерик Хазлит, президент на корпорацията „Снабдители Хазлит“.

— Кажете какво има, господин Хазлит.

— Бих искал да поговорим — рече Хазлит, озъртайки се боязливо. — Сигурен ли сте, че сме сами?

— Напълно сигурен.

— Въпросът е доста деликатен — каза Хазлит — и доста обезпокоителен. Предпочетох да разговарям с вас, а не с господин Антъни Кампър, защото имате репутацията на човек с доказана делова дискретност. Вярвам, че вие ще можете да разберете същността на проблема, докато господин Кампър…

— Кажете какво има — прекъсна го сърдечно Пакър. Имаше чувството, че ще чуе нещо забавно. Човекът очевидно изпитваше неописуем страх.

Хазлит се наведе към него и гласът му се снижи до шепот.

— Господин Пакър — рече с изпълнен с ужас глас, започвам да се превръщам в честен човек!

— Лошо, лошо — рече Пакър съчувствено.

— Наистина е лошо. Човек в моето положение, а и въобще всеки бизнесмен, господин Пакър, просто не може да си позволи да бъде честен. Ще ви кажа съвсем между нас, че миналата седмица пропуснах най-великата сделка в живота си просто поради това, че започнах да ставам честен.