Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 19

— Значи, вие бихте ми продали всичко това, ако кажа една добра дума за вас пред Тони?

Усмивката на Грифин изразяваше щастие.

— Чудесно ме разбрахте, господин Пакър.

— Не само ви разбрах. Предварително се досетих какво ще ми предложите — гордо рече Пакър.

— Моля ви, не оставайте с погрешни впечатления предупреди Грифин. — Това е делово предложение. Чисто делово предложение.

— Предполагам, че ще поискате някаква символична цена за хартиените отпадъци, от които ще ви отърва?

— Съвсем символична — потвърди Грифин.

— Много добре. Ще обмисля вашето предложение и ще ви дам отговор. Отсега не мога да ви обещая нищо, естествено.

— Разбирам ви, господин Пакър. Не искам да ви пришпорвам.

След като Грифин си тръгна, Пакър се замисли върху предложението му. Колкото повече размишляваше по него, толкова по-привлекателно му се виждаше то.

Можеше да наеме складово помещение и да инсталира в него „ефикасно кошче“. Щеше да е достатъчно само да изсипва пощата в склада, а със сортирането й щеше да се заеме кошчето.

Не бе съвсем сигурен дали на едно кошче щеше да му стигне времето, за да подреди материалите по повече от един признак. Ако не смогнеше, щеше да постави второ и двете щяха да се справят със сортиране по какъвто и да е критерий. След като кошчетата подберяха ценните материали, щеше да продаде останалата част на цени, с които да изхвърли всички жалки филателни търговци от пазара.

Потри със задоволство ръце, когато си помисли как ще почерни живота на всички тези мошеници. Бяха същински кожодери, заслужаващи и най-тежкото наказание.

Замисли се върху още нещо. Грифин всъщност му бе предложил подкуп, всъщност от правителството друго не можеше и да се очаква. Цялата администрация бе пълна с рушветчии, мошеници, които взимаха десетпроцентови комисионни от всяка сделка с държавно участие, лобисти, представящи специални групи по интереси и всякаква друга подобна пасмина. Предложената му сделка с марките нямаше да впечатли никого. Освен филателните търговци, на които не оставаше нищо друго освен да седят и вият от яд.

Имаше ли право да се меси в работата на Тони? Можеше да му предложи това, не ще и дума, и Тони щеше да се съгласи. Имаше ли все пак моралното право да поиска това от него?

Разтревожи се от този въпрос и така и не успя да се доближи до отговора му до момента, когато на вратата се позвъни.

Бе вдовицата Фоши и не носеше нищо. Този ден нямаше да има бульон.

— Добър ден — каза й. — Днес малко закъсняхте.

— Тъкмо се бях запътила към вас, когато видях, че приемате посетител. Вече си е тръгнал, нали?

— И то доста отдавна — потвърди Пакър.

Тя влезе в апартамента и той затвори вратата. Прекосиха стаята.

— Господин Пакър — каза вдовицата, — моля да ме извините, но днес не нося бульон. А и да ви кажа правата, омръзна ми да я готвя.

— В такъв случай черпенето ще бъде от мен — каза той много галантно.