Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 17

— Ти искаш ли да спечелиш някой и друг милиард долара или не? — попита сърдито Тони.

— Много-много не ме интересува — отвърна Пакър. Тази работа не ми е по сърце.

— Та ще кажа на тази жена, че си страшно зле, че сърцето ти не е наред и че не искаш нищо друго, освен бульон.

— Нищо подобно няма да й казваш — отвърна сърдито Пакър. — Изобщо няма да я замесваш в тази история.

— Слушай, вуйчо — опита Тони с добро. — Ако не искаш да го направиш заради себе си, направи го заради мен, та аз съм единственият ти роднина в целия свят. За пръв път имам възможност да се заема с нещо наистина голямо. Може и да се хваля много, и да си давам вид, че съм състоятелен и преуспяващ, но в действителност…

Видя, че и така няма да постигне нищо.

— Щом не искаш да го направиш заради мен, направи го заради Ан, направи го заради децата. Няма ли да ти е жал, ако тези клети малки създания…

— Млъкни! — отсече Пакър. — Писна ми да ти слушам глупостите! Добре, ще го направя.

Получи се по-страшно, отколкото бе очаквал. Ако бе знаел, че ще е така, никога нямаше да се включи в играта.

Купичката с бульон бе донесена лично от вдовицата Фоши. Тя се настани на леглото, придържаше главата му и гальовно го успокояваше, докато го хранеше с лъжица.

Всичко това беше страшно смущаващо.

Но накрая се сдобиха с това, което им трябваше.

След като вдовицата го нахрани, купичката остана наполовина пълна с бульон и тя им я остави, като каза, че клетият човек може да има нужда от него.

Бе почти три часа следобед, времето, в което вдовицата Фоши пристигаше с бульона.

Пакър се отдаде на приятни мечти.

Някой ден щеше да спука Тони от бой. Той бе виновникът за цялата тази история.

Всеки божи ден, от шест месеца насам, вдовицата идваше с бульона и сядаше на приказка с него, докато той се насилваше да погълне една купичка. Най-лошото бе, че трябваше да се преструва, че му е много вкусно.

Тя винаги бе в много приповдигнато настроение. Откъде го взимаше? Toujours gai. Също като онази смахната улична котка, за която един древен писател бе измислил някакви глупави стихове.

Бульон с чесън, помисли си той. Боже мой, кой е чувал за телешки бульон с чесън? Та това е нецивилизовано! По специална рецепта, беше се похвалила тя. И наистина, тъкмо чесънът се бе усладил на жълтите спори. Именно той бе хранителната съставка, пробудила ги за живот и размножаване.

А може би чесънът от бульона бе полезен и за него.

От дълги години не се бе чувствал така добре. Бе забелязал, че походката му е станала по-пъргава, а и по-малко се уморяваше. По-рано си подремваше през деня, а сега следобеден сън вече не му бе необходим. Работеше много повече отпреди и ако се изключеше вдовицата с нейния бульон, можеше да се смята за щастлив човек. Да, за много щастлив човек.

Щастието му нямаше да секне, стига Тони да го оставеше да се занимава с марките си. Нека с „Ефикасност ООД“ се оправя малкият хитрец, та нали той бе настоял за тази работа. В интерес на истината, се справяше добре с нея. Той бе успял да сключи договори с множество фирми — застрахователни, агенции, брокерски къщи и какви ли още не. Не след дълго, бе обещал Тони, нямаше да остане фирма от който и да е отрасъл, която да не потърси услугите на „Ефикасност ООД“.