Читать «Прип. ясновд.» онлайн - страница 12

Откри железарски магазин, откъдето купи доста голям лост, и се отправи обратно към жилището си. Вярно, че лостът можеше и да издраска паркета, но нямаше начин с негова помощ, смогнеше ли да промуши края му под кошчето, да не успее да го отлепи.

На входа отново се натъкна на Ланг.

— Господин Пакър — рече му той строго, — накъде сте тръгнали с този лост?

— Купих го, за да изтребя с него мишките.

— Ама, господин Пакър…

— Нали искате да се отървете от мишките? Нали именно това ми казахте?

— Да, разбира се.

— Положението е отчайващо и изисква прилагането на крайни мерки — рече тържествено Пакър.

— Ама това желязо…

— Бъдете спокоен — успокои го Пакър, — ще ги удрям лекичко.

Влезе в асансьора и се отправи към своя етаж. Смущението на Ланг малко му повдигна настроението. Усети се, че е започнал лекичко да си подсвирква.

Докато пъхаше ключа в ключалката, иззад вратата се раздаде шумолене, тайнствено и зловещо. Усети как по гърба му полазват мравки.

Боже мой, не е възможно да има чак толкова много мишки у дома!

Стисна лоста още по-здраво, отключи вратата и отвори.

В стаята бушуваше хартиена вихрушка. Той пристъпи вътре и бързо хлопна вратата, за да не се разнесат хартиите навън.

Сигурно съм забравил някой прозорец отворен, помисли си той, макар да знаеше добре, че не бе забравил нищо. А и навън времето бе спокойно, не се усещаше никакъв полъх.

Пък и това, което ставаше в стаята, не можеше да бъде предизвикано от обикновен повей на въздуха.

Облегна се с гръб на вратата и започна да наблюдава внимателно. Стисна още по-здраво лоста, за да може да го използва по-добре като оръжие при необходимост.

Апартаментът бе изпълнен с летящи листове хартия, движещи се във въздуха кашони и снеговалеж от танцуващи пощенски марки. На пода имаше разтворени кашони, в които се спускаха пликове, марки и пратки. Други кашони бяха подредени в стройни редици до стената. Това бе нещо съвършено странно, тъй като преди два часа, когато бе излязъл от жилището си, в него нямаше нищо подредено.

Активността на вихрушката започна да спада. Все по-малко марки и пликове летяха из въздуха. Някои от кашоните се затвориха, сякаш от невидими ръце, след което без каквато и да е помощ полетяха и сами се наместиха при вече подредените си събратя.

Полтъргайст! — помисли си Пакър ужасено. Мозъкът му трескаво се опита да си припомни всичко, което бе чел или чул по въпроса, за да намери някакво обяснение на събитията.

След това всичко приключи.

Нищо не се носеше из въздуха, кутиите стояха затворени, всичко бе неподвижно. Пакър направи няколко стъпки и застина с увиснала от удивление челюст.

Писалището и масите блестяха излъскани. Завесите бяха чисти. Мокетът изглеждаше като нов. Видя вещи, за чието съществуване вече бе забравил, тъй като отдавна бяха погребани под хартиите — столчета, малки масички и лампи. Всички те блестяха от чистота.

Пакър изпусна лоста на пода и се отправи към писалището.

Един прозорец се отвори, чу се изсвистяване и през него излетя лостът, мина през короната на отсрещното дърво, след което прозорецът се затвори и Пакър му изгуби следите.