Читать «Котешко лице» онлайн - страница 8

— И си знаел за тази яма преди, когато си живял тук като момче?

— Точно така — потвърдих аз. — Този район е осеян с така наречените рудни дупки. Тук има много олово. По едно време е имало рудници — нищо голямо, естествено, просто малки, действащи рудници. Някога, преди повече от сто години, тази и съседната област са били пълни с рудотърсачи. Копаели навсякъде ями с надеждата да попаднат на жила. По-късно, с течение на времето, всички дупки започнали да се смятат за рудни. Много от тях, разбира се, не са били такива. Когато бях малък, заедно с приятелите ми бяхме сигурни, че това е рудна дупка и от време на време през лятото копаехме тук. Изглежда старият чудак, който гледаше фермата, нямаше нищо против. Често ни подкачаше за това, наричаше ни миньори. Намирахме някакви странни метални фрагменти, но те не бяха руда и с нищо не ни привличаха. Така че след известно време изгубихме интерес. Но през годините все се сещах за това място и колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че онова, което бяхме намерили, са останки от космически кораб. Затова се върнах, като се преструвах, че просто се връщам в родното място. Когато разбрах, че фермата е обявена за продан, аз я купих в някакъв моментен порив. Струва ми се, че ако си бях оставил време да го обмисля, нямаше да го сторя. Понякога като си спомня, всичко ми изглежда някак глупаво. Макар че се наслаждавах на месеците, които прекарах тук.

— Смятам, че е чудесно — каза Райла.

Изненадано я погледнах.

— Наистина ли?

— Само си помисли — отвърна тя. — Космически кораб от звездите.

— Не мога да съм сигурен в това.

Тя се приближи до мен, надигна се и ме целуна по бузата.

— Няма значение дали е вярно — рече тя. — Важното е, че все още можеш да мечтаеш, че си в състояние да се убедиш, че може да е тук.

— И да убедя теб — една практична делова жена.

— Това, че се занимавам с бизнес, е въпрос на оцеляване. В сърцето си все още съм археолог. А всички хора в тази област са чиста проба романтици.

— Знаеш ли — казах аз. — Разкъсвах се от противоречия дали да ти покажа това. Исках да го споделя с теб, но се и страхувах — страхувах се, че ще ме помислиш за безотговорен и глупав.

— Доколко си сигурен в предположенията си? С какви доказателства разполагаш?

— Буци метал. Някакви странни сплави. Пратих няколко парчета в университета за анализ и той показа, че такива сплави не са известни. Хората от университета се развълнуваха и ме попитаха къде съм ги намерил. Казах им, че съм ги взел от едни разкопки и съм полюбопитствал какво представляват. Така че, това е положението. Няколко от парчетата са просто буци метал. Други показват признаци за машинна обработка. Нито следа от ръжда, само бледо помътняване на повърхността, сякаш металът проявява слаба реакция към продължителното излагане на открито. Твърд и як. Твърд почти като диамант, а в същото време не е крехък. Страхотна якост. Може да има и други обяснения, но извънземният космически кораб е най-доброто, най-логичното, което мога да предложа. Казвам си, че трябва да подхождам научно и обективно, че не трябва да фаворизирам една идея…