Читать «Котешко лице» онлайн - страница 116

— Не — каза Бен. — Експедицията е била унищожена. Всички са мъртви…

— Мъртви? Всички ли?

— Двамата с Аса не открихме оцелели. Не сме се опитвали да броим труповете. Всъщност трупове няма — само скелети. Беше ужасно. Веднага се махнахме от там.

— Мъртви! Какво може…

— Къртни — обадих се аз, — има свидетелства, че са били нападнати от глутница хищни динозаври.

— Не знаех, че хищните динозаври се движат на глутници.

— Нито пък аз. Изобщо никой не е предполагал. Но има доказателства. Повече отпечатъци от крака, отколкото могат да оставят само две-три животни…

— Отпечатъци ли?

— Не само отпечатъци от крака. Открихме скелет на огромен хищен динозавър. Алозавър, най-вероятно. Доста по-голям от тиранозавър.

— Скелети, казвате. Не трупове, а скелети.

— Кърт, трябва да се е случило доста отдавна — рече Бен. — Може би малко след като са тръгнали. Изглежда така, сякаш лешоядите са имали достатъчно време, за да се справят с тях.

— Онова, което искаме да разберем, е какво е юридическото ни положение — обади се Райла. — И какво да правим сега?

От другия край на връзката последва продължително мълчание, после Къртни отвърна:

— От юридическа гледна точка няма в какво да ни обвинят. „Сафари“ подписаха договор, с който поемат отговорността за всяка група. В него също става ясно, че ние не сме отговорни, каквото и да се случи. Ако се чудите дали могат да ни дадат под съд, мисля, че не могат. Нямат никакво основание.

— Ами клиентите, които са взели?

— За тях се отнася същото. Ако изобщо някой е отговорен, това е „Сафари“. Предполагам, че клиентите също са подписали документ, оневиняващ компанията. Струва ми се това е обичайна процедура. Онова, за което трябва да се тревожим, е въздействието върху бизнеса на „Сафари“. Дали клиентите няма да се откажат, когато това се разчуе? Какво ще е влиянието върху общественото мнение? Дали някой проклет глупак няма да се разпищи, че сафаритата в миналото трябва да бъдат прекратени? Освен това трябва да си припомните, че „Сафари“ платиха само половината от таксата по договора. Другата половина предстои след шест месеца. Могат да спазят задължението си, но е възможно и да откажат изплащането на втората половина.

— Всичко това зависи от начина, по който „Сафари“ ще приемат новината — каза Бен.

— Те са практични бизнесмени — отвърна Къртни. — Естествено, това е трагедия, но трагедии се случват. В мините загиват миньори, но въгледобивът продължава. Ако се откажат прекалено много клиенти и не се появят други, те ще се замислят.

— Някои могат да се откажат — рече Бен. — Но не много. Познавам тези хора. Това само ще засили желанието им. Нещо голямо там в миналото, нещо опасно, хайде да отидем и да го убием. По-голям ловен трофей, отколкото някой някога е сънувал.

— Надявам се да си прав — каза Къртни. — Засега „Сафари“ е единствената ни сделка. Мислехме си, че пред вратата ни ще се тълпят, за да сключат и други големи сделки, но те се бавят. Същото се отнася и за нещата, за които се тревожим. Смятахме, че хората от данъчната служба ще се счепкат с нас. Те малко подушиха наоколо, но засега това е всичко.