Читать «Довери ми своите скърби» онлайн - страница 12

Приближих се до колата.

— Колко мислиш, че мога да чакам? — раздразнено произнесе док.

— Наложи се да уговарям Уилбър, за да се съгласи — отговорих аз.

— И той съгласи ли се?

— Да, съгласи се.

— И тогава — опита док — какво чакаме?

— Десет хиляди долара — Казах аз.

— Десет хиляди?

— Това е цената на Уилбър. Аз ви продавам пришълеца си.

— Твоя пришълец? Той съвсем не е твой!

— Може и да не е мой — отговорих аз, — но каква е разликата! Само да му кажа думичка и никъде няма да тръгне с вас.

— Две хиляди — провъзгласи док. — И нито цент повече.

След пазарлъка се спряхме на 7000 долара. Ако бях пожелал да убия по този начин цялата нощ, бих измъкнал седем хиляди и петстотин. Но аз бях изстискан до изнемога и една глътка ми беше необходима къде повече от тази половин хилядарка. Така че се договорихме за седем хиляди.

Върнахме се в къщи и док написа чек.

— Ти, разбира се, сам се досещаш, че си уволнен — каза док, като ми го връчваше.

— За това някак си още не бях мислил — отговорих аз и отговорих честно. В ръката си държах чек за седем хиляди долара, а в джоба ми се мъдреше пачка стодоларови банкноти — колко пиене може да се купи с толкова пари!

Извиках от спалнята Уилбър и Лестър и казах:

— Старият док е съгласен да ви вземе.

А Уилбър отговори:

— Толкова съм щастлив, толкова благодарен. Надявам се, че уговарянето не се оказа прекалено сложно?

— Да, не много. Не поиска всичко.

— Ей — док ни огледа с кръвожаден блясък в очите, — какво става тук?

— Нищо особено — уверих го аз.

— На мен ми се стори…

— Ето ви го вашия пришълец — прекъснах го аз. — Прибирайте си го, ако искате. А ако вече сте премислили, аз ще се радвам да го оставя за себе си. Ще се намерят и други търсачи…

И му протегнах обратно чека. Стъпката беше рискована, но според мен беше крайно време да изблъфирам.

Докторът отстрани чека — той както и преди подозираше, че са го преметнали, само че не можеше да разбере в какво. Но и да изпусне Уилбър не искаше в никакъв случай. Видях, че вече всичко е претеглил и възнамерява, като държи пришълеца в сянка, да се издигне с негова помощ в обществото.

Наистина имаше една подробност, за която и не подозираше. Той не подозираше, че няма да мине много време и на Земята ще се появят други Уилбъровци. И аз се кикотех от сърце — наум, разбира се, — докато док грижливо извеждаше Уилбър и Лестър през вратата.

Преди да прекрачи прага, той се обърна към мен.

— Тук има нещо гнило — каза той, — но само да разбера каква е работата, ще се върна и ще ти одера кожата.

Не обелих и дума, просто стоях и слушах как стъпките им хрущят по чакъла на алеята. Когато чух, че колата замина, запътих се към кухнята и извадих бутилката.

Обърнах половин дузина глътки една след друга. После се отпуснах на стола до кухненската маса и се опитах да се съвзема. За тази цел изсмуках още половин дузина глътки, но на почивки.