Читать «Кой доведе Дорунтина» онлайн - страница 4

Стреси много добре си спомняше всичко и най-вече всеобщия шепот: „Как не е през тези тежки дни край майка си единствената; й дъщеря Дорунтина! Изглежда, че само тя не е научила за сполетялото ги нещастие.“

Стреси въздъхна. Кога изминаха, тези три години! Голямата, на места прогнила дървена порта бе полуотворена. Стреси, следван от помощника си, прекоси двора и влезе в къщата, из която отекваха леки шумове и въздишки. Две-три възрастни жени, навярно от съседните къщи, изгледаха въпросително новодошлите.

— Къде са те? — попита Стреси.

Жената, която бе най-близо до него, посочи с глава една от вратите. Стреси влезе, следван от помощника си, в широката, слабо осветена стая и първото нещо, което му се наби в очи, бяха двете големи легла, поставени едно срещу друго. Край всяко от тях бдеше по една старица. Иконите по стените и двата големи медни свещника над отдавна непаленото огнище придаваха още по-голяма мрачност на стаята. Едната от жените извърна глава към току-що пристигналите. Стреси спря за миг насред стаята и после направи знак е ръка на старицата да се приближи.

Къде е майката? — попита тихо той.

Жената посочи с очи едното от леглата.

Сега пи оставете за малко сами — й каза Стреси.

Тя отвори уста, сякаш искаше да му се противопостави, но после спря поглед на униформата на Стреси и нищо не продума. Отиде при другата жена, която бе още по-възрастна от нея и двете мълчаливо излязоха от стаята.

Като стъпваше съвсем внимателно, за да не вдига шум, Стреси се приближи до леглото на старата. На главата й имаше бяло боне.

— Госпожо — заговори тихо той. — Госпожо Майко — така се обръщаха обикновено към нея, откакто умряха синовете й. — Аз съм Стреси, познахте ли ме?

Тя отвори очи. В тях се четеше ужас, мъка и студенина. Известно време той издържа погледа й, после приближи още повече глава към бялата възглавница и прошепна:

— Как сте, Госпожо Майко?

Знакът, който тя направи с очи, беше непонятен.

— Снощи е пристигнала Дорунтина — каза Стреси.

Лежащата потвърди с очи. След това погледът й се задържа умолително на Стреси. Той се поколеба за миг и след това съвсем тихо я попита: