Читать «Кой доведе Дорунтина» онлайн

Исмаил Кадаре

Кой доведе Дорунтина

Първа глава

Стреси беше още в леглото, когато му се стори, че някой чука на портата: дан, дан, дан. Притисна лице във възглавницата с надеждата, че няма да чуе отново тропането, но след малко почукването се повтори. Дявол да го вземе, кой ли е захлопал още в тъмни зори — ядоса се той, като отметна завивката. Докато слизаше по стълбите, на портата се почука за трети път и по ритъма на ударите с металната дръжка Стреси вече се досети кой можеше да е. Той отмести железния лост и с един замах отвори вратата. Въпросът „за какъв дявол ме будиш по тъмни зори?“ независимо че не го зададе, се четеше в подпухналите му очи и по израза на лицето му.

— Случи се нещо съвсем неочаквано — побърза да каже помощникът му.

Стреси продължаваше да го гледа въпросително, а в очите му се четеше: я да видим дали това, което се е случило, е толкова важно, че да дойдеш да ме безпокоиш по пощите? Но Стреси знаеше, че при такива случаи помощникът му рядко грешеше и колкото пъти се готвеше да избухне, в последния момент се принуждаваше да се въздържи, защото се убеждаваше, че онзи е имал право. Сега би желал помощникът му наистина да е сгрешил, за да го нахока както трябва.

— Какво се е случило? — попита най-накрая.

Помощникът погледна за миг Стреси в очите, след това пристъпи крачка напред и му докладва:

— Старата господарка на Вранаите и дъщеря й Дорунтина, която тази нощ е пристигнала при крайно загадъчни обстоятелства, са в предсмъртна агония.

— Дорунтина? — възкликна слисан Стреси. — Не е възможно!

Помощникът си пое дъх облекчен — почукването му бе напълно оправдано.

— Не е възможно! — повтори Стреси и потри очи, сякаш да пропъди съня си. Всъщност той и много лошо спа. Никога не беше му се случвало след почти двуседмично отсъствие по служба първата нощ у дома да е толкова тежка. То не бе сън, а истинско мъчение. — Не е възможно! — каза той за трети път. — Тя е омъжена толкова далеч, че не можа да дойде за нито едно от погребенията в семейството им.

— Именно — обади се помощникът. — Вече ви казах, пристигнала е снощи при крайно загадъчни обстоятелства.

— И после?

— Това е, и двете берат душа.

— Чудна работа! Има ли опит за покушение? Някакво престъпление?

Помощникът поклати глава:

— Не вярвам. По-скоро агонията им е в резултат на силно, вълнение.

— Ти видя ли ги?

— Да. И двете говорят почти несвързано: Кой те доведе, дъще? А Дорунтина отговаря: Брат ми Костандин.

— Костандин ли? Но той почина преди три години заедно с останалите братя.

— Точно така отговорила и майка й, както ми разказаха съседките, които бдят край главите им. Но Дорунтина твърдяла, че снощи късно, малко преди полунощ, е пристигнала именно с него.

— Чудна работа! — каза Стреси, а наум ей рече: Ужасно!

Известно време те постояха така мълчаливо един срещу друг, докато Стреси почувствува студ и се сети, че не е облечен.

— Почакай ме — каза той и влезе вътре.

От стаята се зачу сънливият глас на жена му, която питаше: „Какво има, Стреси?“, и неговият отговор, чиито думи не можаха да се разберат. След малко Стреси се появи в униформата си на областен капитан, която го правеше по-висок и още по-слаб.