Читать «Кой доведе Дорунтина» онлайн - страница 2

— Да отидем до Вранаите — каза той.

Част от пътя изминаха мълчешком. Няколко отронени листа от бяла роза, нападали пред една порта, накараха Стреси да си припомни нещо от съня, който за учудване бе успял да сънува през тази тягостна нощ.

Наистина случката е необикновена — наруши мълчанието Стреси.

— Почти невероятна — отвърна помощникът му.

— Да си призная, отначало като че ли не ти повярвах.

— Предполагам. То наистина не е за вярване. Това действително е загадка.

Дори нещо повече — обади се Стреси. — Колкото повече размисляш, толкова по-необяснима ти се струва тази загадка.

— Най-важното е да се изясни как е успяла да дойде Дорунтина — отвърна помощникът.

— Наистина как?

— Това е ключът на загадката, по какъв начин или по-право с кого е дошла Дорунтина.

— С кого? — повтори Стреси. — По какъв начин… Ясно е, че тя не казва истината.

— Три пъти я попитах как е дошла, но тя не ми даде никакво обяснение. Явно, че нещо скрива.

— Знаела ли е, че Костандин и останалите й брата са починали? — запита Стреси.

— Смятам, че не.

— Може и да не е знаела — каза Стреси. — Тя е омъжена толкова далеч и от деня на сватбата нито веднъж не е идвала в бащиния си дом. Доколкото ми е известно, сега идва за първи път.

— Фактът, че не дойде за погребението на нито един от братята си, говори, че не е знаела за ужасното нещастие — отвърна помощникът. — Старата стопанка често се оплакваше, че дъщеря й е омъжена толкова далеч, та не може в тези тежки дни да бъде край нея.

— Горите на Бохемия, където е задомена, са твърде далеч — обади се Стреси. — Най-малко две седмици път оттук, ако не и повече.

— Ако не и повече — повтори помощникът. — Това е, кажи-речи, в сърцето на Европа.

По пътя Стреси отново видя листенца от бяла роза, като че ли някаква невидима ръка ги бе пръснала през палата.

— Както и да е, тя е дошла с някого — каза Стреси.

— Но с кого? Естествено, че и ние като майка й не можем да повярваме в това, което разправя Дорунтина — че е дошла с мъртвия.

— Но защо ще крие човека, който я е довел?

— Не мога да си го обясня. Твърде е объркано.

Те повървяха известно време, без да разговарят. Във въздуха се чувствуваше есенният студ. Няколко гарвана прелетяха ниско, грачейки. Стреси ги проследи с очи.

— Ще вали — обади се Стреси. — Гарваните грачат така, когато перушината им настръхва от приближаването на дъжда.

Помощникът погледна нататък, но нищо не отговори.

— Преди малко ти спомена за вълнението, което навярно е причинило агонията и на двете — каза Стреси.

— Да, ударът ще да е бил голям. — Той смекчи думата „ужасен“, тъй като началникът вече му бе правил забележка, че употребява тази дума където трябва и не трябва. — След като няма и не може да има следи от нанесени телесни повреди, както и сам ще видите, ясно е, че агонията и на двете е причинена от силно вълнение.

— Смяташ, че майката изведнъж е разкрила ужасната истина?

Помощникът сведе очи. Употребява думите както си иска — помисли си веднага той, а на другите ги засича още в гърлото, преди да са ги произнесли.