Читать «Правни церемонии» онлайн - страница 11

— Искате да кажете Ръсел Джоузеф Харли, ответникът ли?

— Да. Та той пристигна в Харли хол на пети януари. Аз го помолих да напусне, което той и направи. Но на другия ден се върна с още един човек. Те поставиха върху прага на входната врата талисман, а малко след това запечатаха и всички прагове и первази в къщата с вещество, което е пагубно за мен. Тези действия се придружаваха с някои от най-смъртоносните заклинания в Ars Magicorum. Накрая добавиха и Изключващ кръг с радиус близо два километра, който огради напълно Харли хол.

— Разбирам — откликна адвокатът. — Бихте ли обяснили на съда последствията от тези постъпки?

— Ами — замисли се гласът — малко е трудно да се опише с думи. Аз не можех да прекрача Кръга, без да загубя огромно количество енергия. А дори и да го направех, пак не бих могъл да вляза в къщата заради талисмана и печатите.

— Можехте ли да влезете по въздуха? През комина например?

— Не. Изключващият кръг на практика е сфера. Сигурен съм, че един такъв опит би ме унищожил.

— Значи фактически сте бил напълно изолиран от къщата, която сте обитавал цели деветдесет години, благодарение на умишлените действия на Ръсел Джоузеф Харли, ответника, и неговия ненаименован съучастник.

— Точно така.

Търнбул просия.

— Благодаря ви. Това е всичко. — Той се обърна към Уилсън, чието лице по време на целия разпит бе достойно да служи за еталон по мрачност. — Свидетелят е ваш.

Уилсън скочи на крака и пристъпи към свидетелския стол.

— Твърдите ли, че името ви е Хенри Дженкинс? — започна войнствено той.

— Да.

— Това е сегашното ви име, искате да кажете. А как се казвахте преди?

— Преди ли? — В гласа на падащите капки кръв прозвуча учудване — Кога преди?

Уилсън смръщи вежди.

— Не се правете, че не знаете — остро изрече той. — Преди да умрете, разбира се.

— Възразявам! — скочи Търнбул, като изяждаше с очи Уилсън. — Адвокатът на ответника няма право да говори за някаква хипотетична смърт на моя клиент!

Гимбъл уморено вдигна ръка и прекъсна потока от думи, които се готвеше да бликне от устните на Уилсън.

— Възражението се приема — отсече той. — Не са представени никакви доказателства за идентичността на ищеца със златотърсача, убит през 1850-а… или с който и да било друг.

Устните на Уилсън се изкривиха в кисела гримаса. Той продължи със следващия си ход.

— Вие твърдите, мистър Дженкинс, че сте обитавали Харли хол деветдесет години.

— Другия месец ще станат деветдесет и две. До 1876-а Харли хол не беше построен — в сегашния си вид, искам да кажа, — но аз обитавах предишната къща на същото място.

— А с какво се занимавахте преди това?

— Преди това ли? — Гласът замълча, после каза несигурно: — Не си спомням.

— Вие сте под клетва! — избухна Уилсън.

Гласът стана по-твърд.

— Деветдесет години са много време. Не си спомням.

— Да видим дали не мога да ви опресня паметта. Истина ли е, че преди деветдесет и една години, в същата година, в която твърдите, че сте започнали да обитавате Харли хол, Ханк Дженкинс е бил застрелян с пушка?

— Може и така да е, щом казвате. Аз не си спомням.