Читать «Правни церемонии» онлайн - страница 10

— Добре, Ханк — прошепна Търнбул. — Сега ще трябва да се материализираш за толкова дълго време, колкото да положиш клетва.

Приставът нервно се дръпна, когато пред него се появи стълб от млечнобяла мъгла и придоби смътно хуманоидна форма. Една призрачна, полупрозрачна ръка се протегна над библията. Приставът задекламира клетвата с разтреперан глас и смаян чу как сърцевината на стълба му отговаря.

Мъглата отплува до свидетелския стол, странно се сви до височината на седнал човек и с пукване изчезна.

Съдията бясно заудря с чукчето. Тревожното жужене, надигнало се сред зрителите, замря.

— Отново ви предупреждавам — заяви той, — че няма да толерирам никакво неспазване на реда. Адвокатът на ищеца може да започва.

Търнбул отиде до свидетелския стол и се обърна към празнотата му.

— Името ви?

— Казвам се Хенри Дженкинс.

— Занятие?

Настъпи кратка пауза.

— Нямам. Предполагам, бихте казали, че съм пенсиониран.

— Мистър Дженкинс, каква точно е вашата връзка със сградата, посочена като Харли хол?

— Обятавал съм я деветдесет години.

— През това време да сте се познавали с покойния Зебълън Харли, собственика на Харли хол?

— Познавах Зеб много добре.

Търнбул кимна.

— Кога се запознахте с него?

— През пролетта на 1907-а. Зеб току-що бе загубил жена си. Оттогава, нали разбирате, той превърна Харли хол в свой постоянен дом. Зеб стана… мм… в известен смисъл отшелник. Преди това никога не се бяхме срещали, тъй като рядко идваше в къщата. Но тогава се сприятелихме.

— Колко време продължи това приятелство?

— До миналата есен, когато Зеб умря. Аз бях край смъртното му легло. Все още пазя някои неща, които ми остави за спомен.

Дълбока носталгична въздишка се разнесе откъм свидетелския стол, който вече беше обилно напръскан с калночервена течност. Падащите капки сякаш се поколебаха за секунда и съскането им бе заглушено от силните чувства.

Търнбул продължи:

— Значи отношенията ви бяха добри, така ли?

— Бих ги нарекъл отлични — твърдо отговори празното пространство. — Всяка вечер прекарвахме заедно. Когато не играехме пинакъл, шах или крибедж, просто седяхме и обсъждахме новините на деня. Още пазя бележника, в който обикновено записвахме резултатите от партиите шах и пинакъл. Зеб сам разчерта и надписа графите.

Търнбул изостави за момент свидетеля и с усмивка се обърна към съдията.

— Предоставям като доказателство споменатия бележник. А също и пръстен, подарен на ищеца от покойния мистър Харли, както и един екземпляр от пиесите на Джилбърт и Съливан. Върху първия лист на тази книга има посвещение: „На стария Ханк“, написано лично от Харли. — Той отново се обърна към подгизналия от кръв, празен свидетелски стол. — Случвало ли се е някога, по време на всичките ви години заедно, Зебълън Харли да ви помоли да напуснете или да му плащате наем?

— Разбира се, че не. Точно Зеб!

Търнбул кимна доволно.

— Много добре. Сега само още един-два въпроса. Бихте ли ни описали с ваши думи какви събития след смъртта на Зебълън Харли ви накараха да заведете това дело?

— Ами през януари младият Харли…