Читать «Самите богове» онлайн - страница 41

— Ще ми липсваш — избухна скръбно Дюа. — Зная, мислиш си, че не ти обръщам внимание и не те обичам, защото непрекъснато ме мъмриш за едно или друго. Но бих предпочела да не те обичам, защото ме мъмриш, отколкото да те няма.

А нейният татко само стоеше пред нея. Нямаше как да се справи с такова избухване, освен като се приближи и източи крайник. Явно му бе струвало голямо усилие, но той го протегна разтреперан и очертанията му се посмекчиха.

— О, татко! — възкликна Дюа и доближи собствения си крайник до неговия, така че той изглеждаше замъглен и проблясваше леко през нейното вещество; но внимаваше да не го докосне, защото знаеше, че много ще го смути.

После той отдръпна крайника си и нейният увисна в празното пространство.

— Не забравяй Твърдите, Дюа — посъветва я той. — Те ще ти помагат. А сега… аз ще вървя.

Отиде си и повече никога не го видя.

И ето, че седеше, спомняше си сред залеза и непокорно съзнаваше, че много скоро Трит ще започне да се дразни от отсъствието й и да натяква на Один.

След това Один навярно щеше да й изнесе лекция за нейните задължения.

Пукната пара не даваше.

1б

Один неясно долавяше, че Дюа е на повърхността. Без в действителност да се замисля, можеше да преценява в каква посока е и дори до известна степен — на какво разстояние. Ако бе размислил, навярно щеше да изпита неудоволствие, защото взаимното им усещане от дълго време вече се приглушаваше и без да е сигурен защо, изпитваше все по-силно чувство на някакво самоосъществяване. Всичко се развиваше, както се предполагаше, че трябва да стане; белег, че с напредването на възрастта тялото продължава да еволюира.

Чувството на Трит за взаимно усещане не намаляваше, но все повече се насочваше към децата. Явно настъпваше времето на полезно развитие, но колкото и важна, ролята на Родителя, така да се каже, беше доста обикновена. Разсъждаващия беше много по-сложен и Один изпита мрачно задоволство от тази мисъл.

Разбира се, Дюа представляваше истинската загадка. Беше толкова различна от другите Емоционални. Това озадачаваше и разстройваше Трит, правеше го още по-мълчалив. Понякога смущаваше и дразнеше и Один, но той познаваше също безкрайната способност на Дюа да предизвиква задоволство от живота, а изглеждаше малко вероятно едното да е независимо от другото. Раздразнението, което причиняваше понякога, беше малка цена за бурното щастие.

А може би странният живот, който водеше Дюа, също беше част от нормалния развой. Твърдите изглежда се интересуваха от нея, а обикновено те обръщаха внимание само на Разсъждаващите. Той изпитваше гордост — толкова по-добре за триадата, щом дори Емоционалната заслужаваше внимание.

Нещата вървяха, както се предполагаше, че трябва да се развиват. Това беше твърда като скала основа и именно това искаше най-много да чувствува до самия край. Някой ден дори щеше да узнае кога настъпва времето да продължи пътя и щеше да изпита желание да го направи. Твърдите го уверяваха, както разправяха на всички Разсъждаващи, но му казваха също, че собственото му вътрешно съзнание, а не съвет отвън, ще определи безпогрешно времето.