Читать «Самите богове» онлайн - страница 27

— Защо?

— Единствената измерена скорост на смесване е вътре в плутония 186, изпращан в нашата Вселена. В началото тази скорост на смесване е крайно бавна — предполага се, защото материята е плътна — и се повишава с течение на времето. Ако плутоният се смеси с не толкова плътна материя, скоростта на смесване се повишава по-бързо. От няколко подобни измервания е било изчислено, че във вакуум скоростта на проникване ще се повиши до скоростта на светлината. На чуждите закони им трябва известно време, за да попаднат в атмосферата, значително по-малко време, за да достигнат до горните й слоеве и след това да се разпространят в космическото пространство, като там почти веднага се размиват и стават безопасни.

Ламонт замлъкна за миг, за да обмисли как най-добре да продължи, и сенаторът веднага го подкани.

— Но… — каза той с маниера на човек, който не желае да си губи времето.

— Това е удобно предположение, изглежда логично и не създава неприятности, но какво ще бъде положението, ако не материята е препятствие за проникването на чуждите закони, а самата същност на Вселената.

— Каква е тази същност?

— Не мога да я обясня с думи. Струва ми се, че съществува математически израз за нея, но не мога да го опиша словесно. Същността на Вселената е онова, което определя природните закони. Именно тази същност прави необходимо съхраняването на енергията. Същността на паравселената, с малко по-различен вътък от нашия, така да се каже, прави тяхното ядрено взаимодействие сто пъти по-силно от нашето.

— И какво от това?

— Проникването става в същността, сър, а наличието на материя — плътна или не, — оказва само вторично влияние… Скоростта на проникване е по-голяма във вакуум, отколкото в плътна маса, но не се различава много. Скоростта на проникване в космическото пространство може да е голяма, мерена със земни мерки, но е само част от скоростта на светлината.

— А това означава?

— Че чуждата същност не се разсейва толкова бързо, колкото си мислим, а, така да се каже, се натрупва в Слънчевата система и то в значително по-голяма концентрация, отколкото предполагаме.

— Разбирам — кимна с глава сенаторът. — И след колко време пространството в Слънчевата система ще достигне равновесие? Предполагам, че за по-малко от 10^30 години.

— За много по-малко, сър. Мисля, че за по-малко от 10^10 години. Вероятно за петдесет милиарда години — с два-три милиарда повече или по-малко.

— Не е много, като се сравни, но достатъчно, а? Май няма причина веднага да изпадаме в паника?

— Опасявам се, сър, че това действително е причина веднага да се разтревожим. Бедите ще започнат много преди да се достигне равновесие. Поради изпомпването с всеки изминал миг силното ядрено взаимодействие в нашата Вселена става все по-силно.

— Нарастването достатъчно голямо ли е, за да се измери?

— Вероятно не, сър.

— Дори и след двадесет години изпомпване?

— Вероятно не, сър.