Читать «Самите богове» онлайн - страница 26

— Защо тогава не напишат „няма страх“?

— Защото все още не знаят толкова добре езика ни.

— Хм. В такъв случай не мога да го покажа на Бърт.

— Не бих те посъветвал. Двусмислено е. В същност на твое място не бих се срещнал с Бърт, докато не получим нещо повече от другата страна. Кой ги знае какво се опитват да ни съобщят.

— Не, не мога да чакам повече, Майк. Зная, че съм прав, а нямаме време.

— Добре, но ако отидеш при Бърт, ще си изгориш мостовете. Колегите никога няма да ти простят. Не ти ли е идвало наум да поговориш с тукашните физици? Сам не можеш да упражниш натиск върху Хелъм, но ако сте цяла група…

Ламонт енергично поклати глава.

— Нищо няма да излезе. Хората в тази станция оцеляват благодарение на мекушавостта си. Няма нито един, който да му се противопостави. Да се опиташ да обединиш другите, за да се окаже натиск върху Хелъм, е все едно да изискваш от чиния сварени макарони да застанат мирно.

— Навярно си прав. — Лицето на Броновски имаше необичайно мрачен израз.

— Зная, че съм прав — рече също така мрачно Ламонт.

7

Беше необходимо доста време, за да се добере до сенатора; загуба на време, която не се нравеше на Ламонт; още повече, че от парахората не се бе получило нищо друго написано с латински букви. Никакво съобщение, макар Броновски да бе изпратил на отвъдната страна няколко пластинки, всяка от тях с грижливо подбрана комбинация от парасимволи и думите „стрех“ и „страх“.

Ламонт не знаеше със сигурност какво е значението на тези комбинации, но Броновски сякаш хранеше някаква надежда.

Въпреки това не се бе случило нищо и сега Ламонт най-после щеше да се срещне с Бърт.

Сенаторът беше стар, с тънки черти на лицето и остър поглед. Оглавяваше Комитета за техника и опазване на околната среда в продължение на цяло поколение. Отнасяше се сериозно към задълженията си и го бе доказвал десетки пъти.

Сега нервно опипваше старомодната си вратовръзка (беше се превърнала в негов отличителен белег) и каза:

— Мога да ви отделя само половин час, синко. — Погледна часовника си.

Ламонт не се разтревожи. Очакваше да събуди достатъчно интереса на сенатора Бърт, за да го накара да забрави ограниченото време. Не направи дори опит да започне от началото; тук намеренията му бяха напълно различни от целта му по време на посещението при Хелъм.

— Ще оставя настрана математиката, сенаторе, но ще приема, че съзнавате, че поради изпомпването природните закони на двете вселени се смесват.

— Разбъркват се — рече спокойно сенаторът, — като равновесие ще настъпи след около 10^30 години. Толкова ли беше?

При отпускане веждите му се издигаха от едната страна и се спускаха от другата — придаваха му постоянно изненадан израз.

— Точно толкова — отвърна Ламонт, — но тази стойност е получена въз основа на предположението, че чуждите закони се процеждат в нашата Вселена и се разпространяват от точката си на влизане със скоростта на светлината. Но това е само предположение и аз съм уверен, че е погрешно.