Читать «Самите богове» онлайн - страница 25

— При сегашните темпове след около 10^30 години.

— Колко време е това?

— Достатъчно дълго, за да успеят трилион трилион вселени като нашата да се родят, да изживеят живота си, да остареят и да умрат една след друга.

— По дяволите, Пит. Какво значение има тогава?

— За да се получи това число — продължи да обяснява бавно и внимателно Ламонт, — което се счита за официално, са били направени известни предположения, а според мен те са погрешни. Ако се изходи от други предположения, за които смятам, че са правилните, ние вече сме изпаднали в беда.

— Каква беда?

— Да предположим, че за около пет минути Земята се превърне в облак газ. Ще сметнеш ли това за беда?

— Заради помпането ли?

— Заради изпомпването!

— А какво ще стане със света на парахората? И те ли са в опасност?

— Уверен съм в това. Различна от нашата, но сериозна опасност.

Броновски стана и се заразхожда. Кестенявата му коса беше гъста и дълга, с така наречената навремето „артистична“ прическа. Зарови ръце в нея.

— Ако парахората са по-разумни от нас — поде той, — щяха ли да използуват Помпата? Сигурно преди нас щяха да разберат, че е опасна.

— Мислех за това — отвърна Ламонт. — Предполагам, че най-напред са започнали изпомпването и подобно на нас са се заели с процеса заради явната полза, а едва по-късно са се появили опасения за последствията.

— Ти казваш обаче, че сега знаеш какви ще бъдат последствията. Те по-бавно ли ще схванат това?

— Зависи дали и кога са се заели да изследват последствията. Помпата е прекалено привлекателна, за да се правят опити да се спре. Сам аз нямаше да се задълбочавам, ако не бях… Но какво в същност те безпокои, Майк?

Броновски спря да крачи, погледна Ламонт и каза:

— Мисля, че сме попаднали на нещо.

Ламонт го изгледа възбудено, скочи към него и го хвана за ръкава.

— Нещо с парасимволите ли? Разправяй, Майк!

— Случи се, когато беше при Хелъм. Докато беше в кабинета му. Не знаех как точно да постъпя, защото не бях сигурен какво става. А сега…

— А сега?

— Все още не съм сигурен. Появи се една от техните пластинки с четири знака…

— Охо?

— …букви от латинската азбука. И могат да се прочетат.

— Какво?

— Ето я.

Броновски измъкна пластинката с вид на илюзионист. Надраскани върху нея, напълно различни от деликатните, сложни спирали и различни по блясък парасимволи, се различаваха четири широки подобни на детски букви: С — Т — Р — Е — Х.

— Какво предполагаш, че означават? — попита Ламонт с неразбиращ поглед.

— Единственото, за което успях да се досетя засега, е погрешно изписана думата „страх“.

— Заради това ли ме подложи на кръстосан разпит? Сметнал си, че някой от другата страна изпитва страх?

— И си помислих, че навярно има някаква връзка с явно все по-нарастващата ти възбуда през последния месец. Откровено казано, Пит, не обичам да ме държат на тъмно.

— Чудесно. Но нека не прибързваме със заключенията. Ти си човекът, който има опит с откъслечни текстове. Би ли казал, че парахората започват да изпитват страх от Електронната помпа?

— Съвсем не е сигурно — отвърна Броновски. — Не зная до каква степен могат да доловят нещата в нашата Вселена. Щом разпознават волфрама, който им оставяме, щом усещат присъствието ни, вероятно успяват да долавят и състоянието на мислите ни. Вероятно се опитват да ни успокоят, да ни предадат, че няма причини за опасения.