Читать «Самите богове» онлайн - страница 21

Ако съсредоточаването на заряда остане в точките на изпомпване, ефектът от атомите с изродени електрони, които се прехвърлят, би спрял незабавно целия процес, но разбира се, тук трябва да се вземе предвид дифузията. Концентрацията на заряди се разпръсва над Земята и ефектът от процеса на изпомпване е бил изчислен съобразно с това.

Повишеният положителен заряд на Земята принуждавал положително заредения слънчев вятър да отбягва планетата на по-голямо разстояние и магнитосферата се увеличила. Благодарение работата на Макфърленд (според Ламонт действителният автор на Великото прозрение) се доказало, че е постигнато определено равновесие, тъй като слънчевият вятър отвлича все повече положително заредени частици, които се отблъсквали от повърхността на Земята и бивали изтласквани по-високо в екзосферата. Когато се повишавала интензивността на изпомпване или се построявала нова помпена станция, чистият положителен заряд на Земята леко нараствал, а магнитосферата се разширявала с няколко километра. Промяната обаче била много малка, положителният заряд се отстранявал от слънчевия вятър и се разпръсвал към далечните краища на Слънчевата система.

Дори при това положение — дори ако се приеме най-голямата възможна скорост за разсейване на заряда — ще настъпи време, когато местната разлика в зарядите между Вселената и паравселената в точките на изпомпване ще нарасне достатъчно, за да прекрати процеса и това ще бъде малка част от времето, необходимо, за да се изчерпят всички електрони — грубо пресметнато около една трилионна от трилионната от това време.

Но това все още означавало, че изпомпването ще бъде възможно в продължение на трилион години. Само трилион години, но и те били достатъчно; щели да стигнат. Трилион години било много повече време, отколкото щяло да просъществува човечеството или дори Слънчевата система. И ако хората все пак оцелеят толкова дълго (или други същества, които биха ги наследили или заменили), тогава несъмнено би се намерило нещо, което да оправи положението. Много би могло да се постигне за трилион години.

Ламонт трябвало да се съгласи с това.

Но тогава се сетил за нещо друго, различна насока на мисълта, която сам Хелъм бил развил в една от статиите си, написани за широката публика. Издирил статията с известно отвращение. Налагало се да прочете какво е писал Хелъм, преди да се задълбочи в този въпрос.

В статията между другото пишело: „Поради винаги действуващата сила на гравитацията, ние сме свикнали да свързваме израза «надолу» с онзи вид неизбежна промяна, която можем да използуваме, за да произведем енергия, годна да се превърне в полезна работа. През миналите векове именно течащата надолу вода въртяла колела, а те на свой ред задвижвали енергийни машини като турбини и генератори. Но какво ще стане, ако цялата вода изтече надолу?