Читать «Самите богове» онлайн - страница 22

Невъзможно е да се получи повече работа, докато водата не се върне нагоре — а това изисква работа. В действителност, за да се върне водата нагоре, е необходима повече работа, отколкото получаваме, когато я пуснем да тече надолу. Така ние работим със загуба на енергия. За щастие Слънцето извършва това вместо нас. То изпарява водата от океаните, така че водните пари се издигат високо в атмосферата, образуват облаци и накрая падат отново под формата на дъжд или сняг. Водата се пролива в почвата на различни нива, подхранва изворите и потоците и винаги тече надолу.

Но не завинаги. Слънцето издига водните пари, само защото в ядрен смисъл то също тече надолу. И при това с невероятно по-голяма скорост, отколкото достига която и да е земна река, а когато изтече напълно, няма да съществува нищо, познато нам, което да го върне нагоре.

Всички източници на енергия в нашата Вселена текат надолу. Пред това сме безсилни. Всичко тече надолу само в една посока и можем да принудим нещо да тръгне временно нагоре, назад, само като се възползуваме от някой по-стръмен склон наблизо. Ако искаме да разполагаме вечно с полезна енергия, необходим ни е път, който да се спуска надолу и в двете посоки. В нашата Вселена това е парадокс; логично е, че всичко, което се спуска надолу в едната посока, в обратното направление е нагоре.

Но трябва ли да се ограничаваме само с нашата Вселена? Помислете за паравселената. Тя също има пътища, които се спускат надолу в едната посока и се изкачват в обратната. Тези пътища обаче не съвпадат с нашите. Възможно е да се поеме по път от паравселената към нашата Вселена, който се спуска надолу, но когато тръгнем обратно по него от нашата Вселена към паравселената, той отново ще се спуска надолу, защото двете вселени имат различни закони.

Електронната помпа се възползува от път, който се спуска надолу и в двете посоки. Електронната помпа…“

Ламонт отново погледнал заглавието на статията — „Пътят, който се спуска надолу и в двете посоки“.

Замислил се. Разбира се, това схващане му било познато както и термодинамичните последствия от него. Но защо да не изследва предположенията? Именно те обикновено са слабото място във всяка теория. Ами ако предположенията, за които по дефиниция се смята, че са правилни, се окажат погрешни? Какви ще бъдат последствията, ако за основа се приемат предположения? Обратните?

Започнал като слепец, но след месец изпитал чувството, което всеки учен разпознава — безкрайното прищракване, когато неочаквани части попадат на мястото си, а досадните аномалии престават да бъдат аномалии… Това бил усетът на истината.

От този миг точно започнал да подлага Броновски на допълнителен натиск. И един ден споделил с него:

— Отново ще разговарям с Хелъм.

— За какво? — повдигнал вежди Броновски.

— За да го принудя да ми откаже.

— Да, ето защо си се разбързал, Пит. Не си щастлив, ако неприятностите ти позаглъхнат.