Читать «Самите богове» онлайн - страница 17

— Значи според вас те мислят, че съществува само един говорим и писмен език и всеки друг разум, в друга вселена ще говори и пише като тях? Хайде де.

— Дори и да се съглася с вас — рекъл Броновски, — какво искате да направя? Разглеждах парасимволите; предполагам, че всеки археолог и филолог на Земята ги е виждал. Но не ми е ясно какво мога да направя; убеден съм, че същото се отнася и за другите. Никакъв напредък не е постигнат в продължение на повече от двадесет години.

— Истината е, че през тези двадесет години не е имало желание да се постигне напредък — заявил Ламонт натъртено. — Властите, отговорни за Помпата, не желаят да разчетат символите.

— Защо да не искат?

— Заради досадната възможност връзката с парахората да покаже, че те са значително по-разумни от нас. Защото ще излезе наяве, че по отношение на Помпата хората са партньори-марионетки и с това ще се нарани самочувствието им. И по-специално — Ламонт се опитал в гласа му да не прозвучи злоба, — защото Хелъм ще загуби заслугата да бъде баща на Електронната помпа.

— Да предположим, че се прояви желание да се постигне напредък. Какво може да се направи? Знаете, че желанията се различават от действителността.

— Биха могли парахората да се привлекат към сътрудничество, да се изпратят послания в паравселената. Никога не е правено, но би могло да се опита. Да се постави под парче волфрам послание върху метално фолио.

— О? Нима все още търсят нови количества волфрам, след като Помпата е в действие?

— Не, но ще забележат волфрама и ще предположат, че с него се опитваме да привлечем вниманието им. Можем дори да напишем посланието върху волфрамово фолио. Ако го вземат и въобще разберат нещо от него, макар и съвсем малко, ще ни изпратят обратно тяхно съобщение, в което ще включат каквото са разчели. Възможно е да съставят еквивалентни таблици на техния и нашия език или да използуват смесица от техни и наши думи. Ще стане нещо като последователно прехвърляне на топка — най-напред към тяхната страна, след това към нашата, после пак към тяхната и така нататък.

— И тяхната страна — подхвърлил Броновски — ще върши по-голямата част от работата.

— Да.

Броновски поклатил глава.

— Май няма да е забавно, а? Не ме привлича.

Ламонт го изгледал с надигащ се гняв.

— Защо не? Да не мислите, че няма да спечелите достатъчно известност? Достатъчно слава? Нима сте колекционер на слава? По дяволите, що за слава си спечелихте с етруските надписи? Изпреварихте пет души в света, може би шест. За тях сте известен и преуспял учен и те ви мразят. Какво друго? Изнасяте лекции по въпроса пред аудитории от няколко десетки слушатели и още на следващия ден те забравят името ви. Нима наистина това е целта ви в живота?

— Не драматизирайте.

— Добре. Няма. Ще намеря някой друг. Навярно ще продължи по-дълго, но както казахте, парахората ще свършат повечето от работата. Ако се наложи, сам ще се заема.

— Възложен ли ви е този проект?

— Не, не е. Какво от това? Или може би е още една причина, за да не се захващате. Проблеми на дисциплината? Няма закон, който да забранява преводите и винаги мога да поставя парче волфрам на бюрото си. Няма да съобщавам за евентуалните съобщения, получени в замяна на волфрама и с това ще наруша правилата за поведение на учените. Но кой ще се оплаче, след като преводът бъде направен? Ще работите ли с мен, ако ви гарантирам сигурност и запазя в тайна вашето участие? Ще изтървете славата, но навярно държите повече на сигурността. Е, какво — вдигнал рамене Ламонт, — ако се заема сам, поне няма да си имам грижи заради нечия сигурност.