Читать «Самите богове» онлайн - страница 16

— Струва ми се обаче, че по този въпрос сте в малцинство — обадил се Броновски. — Уверен съм, че колегите ви не са съгласни с това твърдение.

— Не са. Но какво ви кара да стигнете до подобно заключение?

— Защото смятам, че съвсем явно грешите.

— Фактите са точни. А щом е така, как мога да греша?

— Вие само доказвате, че техниката на парахората е по-напреднала от нашата. А какво общо има това с интелекта? Слушайте — Броновски станал, за да свали сакото си и отново седнал полуизлегнат, закръгленото му тяло се отпуснало и нагънало най-удобно, сякаш физическото удобство му помагало да мисли, — преди около два века и половина американският морски капитан Метю Пери вкарал флотата си в пристанището на Токио. Японците, изолирани дотогава от света, се озовали пред значително превъзхождаща ги техника и решили, че няма да е разумно да рискуват и да окажат съпротива. Цяла нация от милиони воини се оказала безпомощна пред няколкото кораба, дошли отвъд океана. Доказва ли това, че американците са били по-умни от японците, или че само западната култура е била тръгнала по друг път на развитие? Явно второто, защото в течение на половин век японците успешно прекопирали западната техника, а след още половин век се превърнали в мощна индустриална държава, въпреки факта, че ги разгромили в една от войните по онова време.

Ламонт го изслушал сериозно и отвърнал:

— Мислил съм и по този въпрос, доктор Броновски, макар и да не знаех за японците… съжалявам, че не ми остава време да чета история. Но аналогията е погрешна. Става въпрос за нещо повече от превъзходство на техника — за разлика в степента на разума.

— Как е възможно да го твърдите, освен въз основа на предположения?

— Единствено поради факта, че са ни изпратили указания. Искали са по-бързо да изградим нашата част от Помпата; наложило се е да ни накарат нас да я направим. Не са могли да се прехвърлят физически; дори тънките железни фолия, върху които са гравирани посланията им (най-стабилното вещество и в двата свята), бавно повишават радиоактивността си и започват да се разпадат, макар не преди да сме снели копия от тях върху наши материали. — Ламонт млъкнал, за да си поеме дъх, усетил, че е прекалено възбуден, твърде встрастен. Не бивало да защищава прекалено пламенно своята кауза.

Броновски го изгледал с любопитство.

— Добре, изпратили са ни послания. И какъв извод правите от това?

— Че са очаквали да ги разберем. Нима са такива глупаци, че да ни изпращат сложни послания, и в някои случаи твърде обширни, ако знаят, че няма да ги разчетем? Ако не бяха чертежите им, доникъде нямаше да стигнем. Но ако са предполагали, че ще ги проумеем, то е било само защото са смятали, че същества като нас, с техника почти толкова напреднала като тяхната (и те са успели да направят такава преценка — още един аргумент в полза на твърдението ми), трябва да са разумни почти колкото тях и няма да им бъде прекалено трудно да разберат нещо от символите.

— Може да се дължи на наивността им — възразил Броновски неубедено.