Читать «Самите богове» онлайн - страница 162

Денисън го прекъсна:

— Знаем, че законът не се ограничава само до енергията.

— Радвам се, че е така — продължи Невил, като му хвърли враждебен поглед. — Те включват законите за запазване на количеството движение и ъгловия момент. Докато даден предмет реагира на гравитационното поле, в което се намира и само на него, той пада свободно и може да запази масата си. За да се придвижи по какъвто и да е друг начин, освен в свободно падане, той трябва да получи негравитационно ускорение, а за да се осъществи това, част от него трябва да претърпи противоположен тласък.

— Както при космическите кораби — поясни Денисън, — които трябва да изхвърлят маса в една посока, за да може останалата им маса да получи ускорение в обратната.

— Сигурен съм, че разбирате, доктор Денисън — увери го Невил, — но обяснявам заради мистър Готстейн. Загубата на маса може да се намали до минимум, ако скоростта й се увеличи неимоверно, тъй като количеството движение е равно на масата, умножена по скоростта. Въпреки това, колкото и голяма да е скоростта, все някаква маса трябва да се изхвърли. Ако по начало масата, която подлежи на ускоряване, е огромна, то и изхвърлената маса също трябва да бъде огромна. Ако например Луната…

— Луната ли! — избухна Готстейн.

— Да, Луната — продължи спокойно Невил. — Ако трябва Луната да се изведе от орбитата й и да се изпрати извън Слънчевата система, законът за запазване на количеството движение ще се превърне в непреодолима пречка. Ако обаче импулсът се прехвърли в космическото яйце на друга вселена, Луната ще успее да се ускори до всякаква подходяща скорост, без загубата на каквато и да е маса. Ще бъде също като да се тика с пръст лодка нагоре по течението, за да си послужа с образ, който съм научил от прочетена някога земна книга.

— Но защо? Защо ще измествате Луната?

— Струва ми се, че е очевидно. Защо ни е необходимо задушаващото присъствие на Земята? Притежаваме необходимата ни енергия, разполагаме с удобен свят, в който има място да се разширяваме през следващите няколко века поне. Защо да не тръгнем по собствен път? При всяко положение ще постъпим така. Дойдох да ви предупредя, че не можете да ни спрете и да настоя да не предприемате никакви опити за намеса. Ще прехвърлим импулса и ще си тръгнем. Ние на Луната знаем точно как да се заемем с изграждането на помпени станции за енергия от космическото яйце. Ще използуваме колкото енергия ни е необходима и ще произвеждаме излишна, за да неутрализираме измененията, които са резултат от вашите енергийни станции.

— Доста мило от ваша страна да произвеждате в наша полза — подхвърли язвително Денисън, — но това няма да е заради нас, разбира се. Ако Електронните помпи станат причина да избухне Слънцето, това ще се случи много преди да успеете да се отдалечите дори от вътрешната част на Слънчевата система и ще се изпарите, където и да се намирате.