Читать «Самите богове» онлайн - страница 160

— В ума ти няма нищо старо и земно, Бен. Съществуват и други връзки освен половите. Приятно ми е да бъда с теб.

Настъпи мълчание, усмивката на Денисън угасна, после отново се появи, може би малко по-принудена.

— Радвам се за ума си.

Той отклони поглед, поклати леко глава, после се обърна. Тя го наблюдаваше внимателно, почти загрижено.

— Селена — поде Денисън, — в изтичането на материя между вселените е замесено нещо повече от енергия. Подозирам, че си мислила по въпроса.

Мълчанието се разтегна мъчително и накрая Селена отвърна:

— О, за това ли…

Известно време двамата се взираха един в друг — Денисън с неудобство, а Селена едва ли не плахо.

18

— Краката ми още не са привикнали към Луната — обясни Готстейн — но нищо не е в сравнение с онова, което ми струваше, докато свикнат със Земята. Денисън, по-добре въобще да не мислите за връщане. Никога няма да успеете.

— Нямам намерение да се връщам, сър — отвърна Денисън.

— В известно отношение това е неприятно. Единодушно биха ви избрали за император. Колкото до Хелъм…

— Искаше ми се да видя лицето му — изрази копнежа си Денисън, — но това е дребнава амбиция.

— Разбира се, на Ламонт се падна лъвският пай. Той е там.

— Нямам нищо против. Заслужава много… Смятате ли, че Невил наистина ще дойде?

— Никакво съмнение. Вече е на път… Слушайте — гласът на Готстейн спадна до заговорнически шепот, — не искате ли питка шоколад, преди да е дошъл?

— Какво?

— Питка шоколад. С бадеми. Само една. Имам няколко.

Отначало обърканото лице на Денисън светна с разбиране.

— Истински шоколад?

— Да.

— Разби… — лицето му придоби твърд израз. — Не, сър.

— Не?

— Не! Ако хапна истински шоколад, през няколкото минути, докато е в устата ми, ще изпитам носталгия по Земята, по всичко на нея. Не мога да си го позволя. Не го желая… Дори не ми го показвайте. Не ми позволявайте да го помириша или да го видя.

Готстейн придоби объркан вид.

— Прав сте. — Той явно се помъчи да промени темата. — Възбудата на Земята е всеобща. Естествено, положихме големи усилия, за да запазим авторитета на Хелъм. Той ще продължи да заема някакъв отговорен пост, но в действителност няма да му се чува думата.

— Към него се отнасят с повече внимание, отколкото той е отделял на другите — рече примирено Денисън.

— Не е заради него самия. Не може да се смачка образът на дадена личност, изграден до такова високо ниво, защото ще се отрази и върху самата наука. Доброто име на науката е по-важно от съдбата на Хелъм.

— Не съм съгласен по принцип — възрази разгорещено Денисън. — Науката трябва да поеме ударите, които си е заслужила.

— Има си време и място за… Ето го доктор Невил.

Изражението на Готстейн стана непроницаемо. Денисън премести стола си, за да е с лице към вратата.

Барън Невил влезе тържествено. Някак си по-слабо от когато и да било личеше лунната му изнеженост. Поздрави рязко двамата, седна и кръстоса крака. Явно чакаше Готстейн да заговори пръв.

— Радвам се да ви видя, доктор Невил — започна представителят. — Доктор Денисън ми съобщи, че сте отказал да приобщите името си към материала, за който съм сигурен, че ще стане класически труд върху помпата от космическото яйце.