Читать «Самите богове» онлайн - страница 163

— Възможно е — отвърна Невил, — но ние във всеки случай ще произвеждаме повече енергия, така че това няма да се случи.

— Не е възможно да постъпите така — обади се възбудено Готстейн. — Не бива да се отдалечавате. Ако отидете твърде далеч, помпите от космическото яйце вече няма да неутрализират Електронната помпа, а, Денисън?

Денисън повдигна рамене.

— Щом стигнат в околностите на Сатурн, неприятностите ще започнат — ако мога да се доверя на умствените изчисления, които току-що направих. Но ще минат много години, преди да се отдалечат на такова разстояние, а до това време ние ще изградим космически станции на предишната орбита на Луната и ще монтираме на тях станции за енергия от космическото яйце. В същност не се нуждаем от Луната. Може да си върви… само че няма да го направи.

Невил се усмихна леко.

— Какво ви кара да мислите, че няма да го направим? Не е по силите ви да ни спрете. Няма начин, по който земните хора да ни наложат волята си.

— Няма да напуснете, защото е безсмислено. Защо да мъкнете цялата Луна? При масата на Луната ще бъдат необходими години, за да се постигне достатъчно ускорение. Ще лазите. Вместо това постройте космически кораби — кораби, дълги километри, които ще се задвижат от космическото яйце и ще притежават самостоятелна екология. Ще извършите чудеса със задвижването от прехвърления в космическото яйце импулс. Дори и да са необходими двадесет години, за да се построят корабите, те ще имат такова ускорение, че ще задминат Луната за една година, дори ако тя започне да се ускорява още днес. Корабите ще могат да променят курса си само за малка част от времето, което ще е необходимо на Луната.

— А помпите от космическото яйце, които няма да се неутрализират? Какви ще бъдат последствията за Вселената?

— Енергията, необходима за един или дори за няколко кораба, ще бъде значително по-малка, отколкото енергията, от която ще се нуждае цяла планета, и ще се разпределя в обширни райони на Вселената. Ще минат милиони години, преди да настъпят значими промени. Това си заслужава маневреността, която ще спечелите. Луната ще се движи толкова бавно, че ще трябва да я оставите в космическото пространство.

— Не бързаме да стигнем никъде — подметна презрително Невил, — а само да се отдалечим от Земята.

— Да си в съседство със Земята представлява предимство — продължи Денисън. — Имате приток от преселници. Културен обмен. Отвъд хоризонта ви се намира свят с два милиарда обитатели. Искате ли да се откажете от всичко това?

— С удоволствие.

— Това отнася ли се за всички хора на Луната? Или само за вас? Във вас проличава някакво напрежение, Невил. Не искате да излизате на повърхността. Другите лунарити излизат. Не им харесва особено, но отиват. Вътрешността на Луната за тях не е утроба, както е във вашия случай. За тях не е затвор, както е за вас. Във вас проличава някакъв невротичен фактор, който отсъствува в повечето лунарити или поне при тях е значително по-слаб. Ако отдалечите Луната от Земята, ще я превърнете в затвор за всички. Ще стане свят-затвор, от който никой — и не само вие — не ще може да се покаже, нито дори да види друг обитаван свят на небето. Навярно именно това желаете.