Читать «Самите богове» онлайн - страница 123

— Възхитен съм, че мисли така.

След като глътна лъжица супа, Денисън я гледаше, сякаш се чудеше какво да прави с останалата. Зае се мрачно да я довърши.

— Тя е сметнала, че сте физик, но естествено, е сгрешила.

— Следвал съм радиохимия.

— И като такъв отдавна не сте работили, докторе. Тук може и да сме малко отдалечени, но не чак толкова. Вие сте една от жертвите на Хелъм.

— Толкова много ли са, че говорите за тях като за група?

— Защо не? Цялата Луна е една от жертвите на Хелъм.

— Луната?

— Така да се каже.

— Не ви разбирам.

— На Луната нямаме станции с електронни помпи. Не са изградени поради липсата на сътрудничество от страна на паравселената. Нито една пратка волфрам не бе приета.

— Доктор Невил, сигурно не искате да намекнете, че и това е дело на Хелъм.

— В отрицателен смисъл — да. Защо само паравселената да може да постави основите на помпена станция? Защо самите ние да не го направим?

— Доколкото ми е известно, нямаме достатъчно познания, за да поемем инициативата.

— И ще продължават да ни липсват, щом като изследванията по този проблем са забранени.

— Забранени ли са? — попита Денисън с лека изненада.

— На практика. Щом като при ползуването на протонния синхротрон и другите големи инсталации — всичките управлявани от Земята и под влиянието на Хелъм — не се дава подходящо предимство на работата, необходима, за да се разширят познанията в тази насока, то в действителност изследванията са забранени.

Денисън потърка очи.

— Подозирам, че скоро ще ми се наложи отново да поспя… Моля да ме извините. Не давам вид, че ме отегчавате. Но кажете ми от толкова голямо значение ли е Електронната помпа за Луната? Несъмнено слънчевите батерии са ефективни и достатъчни.

— Те ни привързват към Слънцето, докторе. Привързват ни към повърхността.

— Добре… Но според вас, доктор Невил, защо Хелъм проявява такъв враждебен интерес?

— Щом го познавате лично, за разлика от мен, вие знаете по-добре. Предпочита хората въобще да не разберат, че цялата върхушка, свързана с Електронната помпа, е продукт на парахората, а ние сме само слуги на господарите. Ако на Луната напреднем дотам, че сами да знаем какво правим, тогава истинската технология на Електронната помпа ще се роди от нашите усилия, а не от неговите.

— Защо ми разправяте всичко това? — осведоми се Денисън.

— За да избягна прахосването на време. Обикновено посрещаме сърдечно физици от Земята. Тук на Луната се чувствуваме откъснати, жертви на съзнателно насочената срещу нас политика на Земята, и посетител физик може да ни бъде полезен, дори ако само ни помогне да се почувствуваме не толкова изолирани. Физик имигрант е още по-ценен, затова предпочитаме да му обясним положението и да го поощрим да работи с нас. Съжалявам, че все пак не сте физик.

— Никога не съм твърдял, че съм — отвърна нетърпеливо Денисън.

— Въпреки това сте пожелал да видите синхротрона. Защо?

— Това ли ви безпокои в същност? Драги сър, позволете да се опитам да ви обясня. Научната ми кариера бе погубена преди половин човешки живот. Реших да потърся реабилитация, някаква нова цел в живота и то колкото е възможно по-далеч от Хелъм — а това означава тук, на Луната. Учил съм за радиохимик, но това не ме е парализирало завинаги, що се отнася до другите сфери на знанието. Парафизиката е голямото съвременно поприще и съм положил всички усилия, на които съм способен, за да се самообразовам в тази област, тъй като чувствувам, че тя ще ми предложи най-добрата надежда за реабилитация.