Читать «Самите богове» онлайн - страница 121

— Навярно е прав — рече Денисън. — Не зная.

— Вероятно е така — съгласи се замислено Готстейн. — В такъв случай не ви ли прави впечатление, че това може да се окаже неудобно за вашата цел? Каквото и да извършите, хората ще кажат, че е постигнато с помощта на лунната научна структура. Вие лично няма да получите голямо признание, независимо колко ценни ще бъдат представените от вас резултати… Което няма да е справедливо.

— Омръзнала ми е дребнавата надпревара за почести, сър. Търся някакъв интерес в живота, нещо по-занимателно от ежедневието на вицепрезидента на фирмата „Свръхзвукови депилатори“. Ще го открия в завръщането към науката. Ще бъда доволен, ако постигна нещо в собствените си очи.

— Нека приемем, че това няма да е достатъчно за мен. Каквото заслужите, трябва да си го получите; а за мен ще бъде напълно възможно да представя фактите пред земното общество по такъв начин, че да запазя за вас онова, което сте постигнали. Сигурно сте достатъчно човечен, за да искате каквото ви се полага.

— Много сте любезен. А в замяна?

— Циничен сте. Но с право. В замяна искам да ми помогнете. Напускащият представител, мистър Монтес, не е сигурен в какво направление се развиват научните изследвания на Луната. Връзките между хората на Земята и на Луната не са съвършени, а да се съгласуват усилията в двата свята явно ще бъде от полза за всички. Предполагам, че липсата на доверие е разбираема, но ако успеете да направите нещо, за да го преодолеете, ще бъде толкова ценно, колкото могат да се окажат и научните ви постижения.

— Едва ли смятате, че аз съм идеалният човек, който да засвидетелствува пред лунаритите колко справедлива и благоразположена е земната научна върхушка.

— Не бива да бъркате един отмъстителен учен с всички земни хора, доктор Денисън. Нека го изложим така. Ще се радвам, ако ме държите в течение на научните ви изследвания, за да ви помогна справедливо да запазите дължимия ви се престиж; а за да разбера правилно постиженията ви — спомнете си, че по професия не съм учен, — ще е от полза, ако ми ги обяснявате в светлината на състоянието, в което се намира сега лунната наука. Споразумяхме ли се?

— Искате нещо трудно — отвърна Денисън. — Когато се разкрият преждевременно, предварителните резултати могат да причинят огромна вреда на престижа. Не бих искал да разправям нищо на никого, преди да съм сигурен къде стъпвам. Предишният ми опит с комитета, в който сте работили, навярно ще ме подтиква към предпазливост.

— Разбирам ви напълно — сърдечно откликна Готстейн. — Ще оставя на вас да решите кога ще бъде от полза да ме уведомите… Задържах ви до късно и вероятно ви се спи.

Това беше знак за оттегляне. Денисън си отиде, а Готстейн се загледа замислено след него.

7

Денисън отвори вратата с ръка. Имаше ръчка, която щеше да я отвори автоматично, но в просъницата не успя да я намери.

Тъмнокосият мъж с лице, което бе отпуснато сякаш се въсеше каза:

— Извинете… Да не съм подранил?

Денисън повтори думата, за да си даде време да разбере какво става.

— Подранил? Не, май… аз съм окъснял.