Читать «Самите богове» онлайн - страница 124

Невил кимна с глава.

— Разбирам — каза той с явно съмнение.

— Между другото, тъй като споменахте Електронната помпа… Чувал ли сте нещо за теориите на Питър Ламонт?

Невил изгледа втренчено събеседника си.

— Не. Струва ми се, че не го познавам.

— Да, още не е известен. И вероятно никога няма да стане; главно поради същата причина, поради която и аз никога няма да се прочуя. Противопостави се на Хелъм… Наскоро се спомена името му и доста мислих за него. Беше един от начините да оползотворя безсънната част от миналата нощ. — И той се прозя.

— Да, докторе? — подкани го нетърпеливо Невил. — Какво стана с този човек? Как се казва?

— Питър Ламонт. Има някои интересни мисли във връзка с паратеорията. Убеден е, че ако продължаваме да използуваме Помпата, силното ядрено взаимодействие ще засилва интензивността си предимно в пространството на Слънчевата система и че Слънцето бавно ще се сгорещява, докато в определен момент ще претърпи фазова промяна и тя ще предизвика експлозия.

— Глупости! Знаете ли каква промяна предизвиква Помпата в космически мащаб, когато се използува в условията на човечеството? Дори като се вземе предвид, че сте само самообразовал се физик, не би трябвало да изпитвате затруднения, за да разберете, че Помпата не може да предизвиква значителни изменения в общите условия на Вселената през целия живот на Слънчевата система.

— Така ли мислите?

— Разбира се. А вие не сте ли съгласен? — отвърна Невил.

— Не съм уверен. Ламонт има да урежда лични сметки. Виждал съм го за кратко време и ми направи впечатление на фанатизиран и емоционален човек. Като се вземе предвид как е постъпил Хелъм с него, вероятно се подбужда от непреодолим гняв.

— Сигурен ли сте, че е скаран с Хелъм? — намръщи се Невил.

— Аз съм специалист по въпроса.

— Не ви ли е минавало през ума, че като се предизвика подобно съмнение — че Помпата е опасна, — то може да се използува като още един довод, за да не се допусне Луната да разработи собствени станции?

— С цената на предизвиканата в целия свят тревога и безнадеждност? Разбира се, че не. Все едно да се чупят лешници с ядрени експлозии. Не, уверен съм, че Ламонт е искрен. В същност навремето и аз самомнително стигнах до подобни схващания.

— Защото и вие се подбуждате от омраза към Хелъм.

— Аз не съм Ламонт. Не реагирам като него. Все пак храня някаква смътна надежда, че на Луната ще мога да изследвам проблема без намесата на Хелъм и без емоционалността на Ламонт.

— Тук на Луната?

— Тук на Луната. Мислех, че ще успея да се възползувам от синхротрона.

— Затова ли се интересувате от него?

Денисън кимна утвърдително.

— Наистина ли смятате, че ще се доберете до синхротрона? — попита го Невил. — Знаете ли откога се трупат искания?