Читать «Самите богове» онлайн - страница 119

— Този спор е безсмислен, сър. Навремето мислех, че разполагам с обосновани доводи. Но не съм физик. Аз съм… бях радиохимик.

— Хелъм също е бил радиохимик, но сега е най-известният физик в света.

— Все още е радиохимик. Изостанал с четвърт век.

— Вашият случай не е същият. Вие сте положили големи усилия, за да станете физик.

— Сериозно сте ме проучили — възнегодува Денисън.

— Казах ви — направихте ми силно впечатление. Смайващо е как си припомням. Но сега ще премина към нещо по-различно. Познавате ли физика Питър Ламонт?

— Срещал съм го — отговори Денисън с нежелание.

— Смятате ли, че и той е блестящ?

— Не го познавам достатъчно добре, за да се произнеса, а и не обичам да използувам прекалено често тази дума.

— А според вас дали знае за какво говори?

— Освен ако има данни за противното, ще отговоря с „да“.

Готстейн внимателно се облегна назад в креслото. То изглеждаше доста изящно и по земен стандарт не би издържало тежестта му.

— Ще ми разправите ли доколко познавате Ламонт? Само по име? Срещали ли сте се?

— Разговаряли сме лично — отвърна Денисън. — Възнамеряваше да напише история на Електронната помпа; как се е започнало; пълно изложение на глупавите легенди, които се разраснаха около нея. Поласка ме, че Ламонт ме потърси, че изглежда е разбрал нещо за мен. По дяволите, сър, бях поласкан, че знае за съществуването ми. Но в същност не можех да му разправя много. Каква полза щеше да има? Нямаше да спечеля нищо освен няколко подигравателни усмивки, а ми омръзна, омръзна ми да тъна в мрачни мисли, да се самосъжалявам.

— Знаете ли с какво се занимава Ламонт през последните няколко години?

— Какво имате предвид, сър? — осведоми се предпазливо Денисън.

— Преди около година, може би малко повече, Ламонт разговаря с Бърт. Вече не работя при сенатора, но от време на време се виждаме. Той ми разправи. Беше загрижен. Мислеше, че е твърде вероятно доводите на Ламонт срещу Електронната помпа да са основателни и въпреки това не виждаше как на практика да се заеме с проблема. Аз също изпитах тревога…

— Всички са загрижени — подхвърли язвително Денисън.

— Но сега се питам дали Ламонт не е разговарял с вас и…

— Спрете! Спрете дотук, сър. Струва ми се виждам накъде клоните и не желая да продължавате нататък. Ако очаквате да ви кажа, че Ламонт е откраднал идеята ми и че отново се отнасят зле с мен, грешите. Позволете да ви повторя настоятелно — нямах основателна теория. Беше чиста догадка. Безпокоеше ме — изложих я — не ми повярваха — обезсърчих се. Тъй като не разполагах с възможности да докажа стойността й, аз се отказах. В разговора си с Ламонт не съм споменавал за нея; въобще не стигнахме по-далеч от първите дни на Помпата. До каквото се е добрал по-късно, колкото и заключението му да прилича на моята догадка, той го е постигнал самостоятелно. Разработката му изглежда надеждна и се основава върху строг математичен анализ. Не предявявам претенции за първенство, за никакво първенство.