Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 9

— Имаш предвид малък кон или голямо куче? — попита Джордж Десет. — И двата вида имат добри исторически връзки с човешкия род.

— Още по-добре.

— Но помисли… Робот с позитронен мозък ще наподобява ума на човека. Ако създадем говорещ кон или куче, това също ще бъде съперничество. Човекът ще стане още по-недоверчив и гневен, защото му съперничат по-низши форми на живот.

— Опростете позитронния мозък и направете робота по-малко умен — предложи Джордж Девет.

— Безизходицата от ситуацията с позитронните мозъци се дължи на Трите закона. Опростен мозък няма да умее да ги спазва.

— Това не бива да се допуска — възкликна Джордж Девет.

— Точно тук блокирах и аз — каза Джордж Десет. — Значи не притежавам индивидуална специфика на мислене. Хайде да опитаме пак… При какви условия не са задължителни Трите закона?

Джордж Девет потръпна, сякаш въпросът бе труден и опасен.

— Ако роботът не попада в ситуация, опасна за него… Или ако подмяната на робота е толкова лесна, че е без значение дали ще бъде унищожен, или не.

— При какви условия Вторият закон няма да е задължителен?

Гласът на Джордж Девет прозвуча дрезгаво.

— Ако роботът е програмиран да реагира автоматично на определени стимули с фиксирани отговори. Ако не очакват нищо друго от него.

— А при какви условия — Джордж Десет направи кратка пауза. — Кога няма да е необходим Първият закон?

Джордж Девет този път мълча дълго. После зашепна:

— Ако фиксираните реакции на определени стимули никога не заплашват човешко същество.

— Представи си тогава позитронен мозък, който управлява ограничен брой отговори на определени стимули. Той е просто устроен и евтин… Не изисква подчинение на Трите закона. Как виждаш размера на такъв робот?

— Не е голям. В зависимост от изискваните операции, теглото му може да бъде сто грама, един грам, един милиграм.

— Заключенията ти съвпадат с моите. Ще потърся господин Харимън.

5а.

Джордж Девет седеше сам. Преразгледа няколко пъти всички въпроси и отговори. Нямаше начин, по който да ги промени. Въпреки това мисълта за робот с каквато и да е форма, размер и реакции, необвързани с Трите закона, го накара да се чувства някак неудобно.

Откри, че трудно се движи. Сигурно и Джордж Десет има същия проблем, въпреки че бе станал с лекота.

6.

Беше изминала година и половина от поверителния разговор между Робъртсън и Ейзенмът. През това време роботите бяха изтеглени от Луната. Дейността на „Американски роботи“ в открития космос видимо намаля. Малкото останали средства бяха насочени към донкихотовската авантюра на Харимън.

В градината на Робъртсън бе хвърлен последният зар. Преди година Харимън бе отвел там един робот… Джордж Десет — последният продукт на компанията. Сега Харимън държеше нещо в ръце…

Харимън сияеше самодоволно. Той разговаряше с Ейзенмът. Робъртсън се зачуди дали наистина е толкова уверен, колкото изглежда. Сигурно. Сред качествата му не бе умението да се преструва.

Ейзенмът напусна усмихнат своя събеседник. Когато се приближи до Робъртсън, усмивката му изчезна.