Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 11

— Незначително. Прибавяме естествен враг, който не извършва грешки. Ако числеността й намалее, птицата бездейства. Не се размножава, не търси друг източник на храна, не развива нежелано поведение. Просто не върши нищо!

— Може ли да бъде отстранена?

— Разбира се. Можем да конструираме робот-животно, за борба с всякаква напаст. В тази връзка конструктивно бихме подпомогнали екологичните принципи. Не изключваме необходимостта от роботи-пчели, които да опрашват специални растения. Можем да създадем роботи-червеи, които да разрохкват почвата. Каквото пожелаете…

— Но защо ще го правите?

— За да постигнем нещо, немислимо досега. Ще приспособим екологията към нашите нужди. Ще заздравим нейните принципи, няма да ги унищожим. Не разбирате ли? Дори след като Машините елиминираха екологичната криза, човечеството живее в несигурна хармония с природата. Страхува се от всяка своя крачка. Това ни прави незначителни, превръща човека в интелектуален страхливец. Като такъв той изпитва недоверие към всяко научно изобретение, към всяка промяна.

— Предлагате ни това, за да спасите програмата си за развитие на роботите — отбеляза враждебно Ейзенмът. — Имам предвид хуманоидите?

— Ни най-малко! — Харимън жестикулираше ожесточено. — С това е приключено! Изиграло е своята роля. Помогна ни да научим достатъчно за позитронния мозък. Стана възможно създаването на малък, побран в птича глава. Само с такива продукти просперитетът на „Американски роботи“ е осигурен. Притежаваме необходимите познания за пълно сътрудничество с Департамента на световните консерватори. Ще успеем! Вие ще успеете! Човечеството ще осигури своя прогрес!

Ейзенмът не каза нищо. Когато всичко свърши…

6а.

Ейзенмът седеше сам.

Усети въодушевление от мисълта, че вярва. Докато „Американски роботи“ можеха да бъдат ръката, правителството щеше да я направлява. Той самият можеше да бъде ключовият фактор.

Ако остане в кабинета още пет години, каквито са перспективите, това време щеше да бъде достатъчно за роботиката да подкрепи екологията. След десет години името му неизменно щеше да се свързва с успеха на новия проект.

Грях ли бе да искаш да те запомнят като водач на революцията, наложила човека като господар на планетата?

7.

Робъртсън не бе стъпвал във владенията на „Американски роботи“ от деня на демонстрацията. Причина за това, преди всичко, бе участието му в съвещанията, провеждащи се непрекъснато в Белия дом. За щастие Харимън винаги го придружаваше. В противен случай нямаше да знае как да отговаря на въпросите.

Другата причина за отсъствието му от компанията бе, че той нямаше желание да я посети. Сега беше в собствения си дом заедно с Харимън.

Чувстваше безгранично възхищение към Харимън. Неговите способности в областта на роботиката никога не са били подлагани под съмнение. Този човек бе спасил корпорацията от банкрут. Но Робъртсън имаше чувството, че идеята не беше негова… Накрая той се осмели да попита:

— Не си суеверен, нали, Харимън?

— В какъв смисъл, господин Робъртсън?

— Не мислиш, че остава някаква аура след смъртта на човека?