Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 10

— Добро утро, Робъртсън — поздрави той. — Какво си е наумил вашият човек?

— Представлението е негова инициатива — отговори хладно Робъртсън. — Ще го оставя да действа сам.

— Готов съм, господин консерватор — провикна се Харимън.

— С какво, Харимън?

— С моя робот, господине!

— Вашият робот? Довели сте робот тук? — Ейзенмът се огледа с явно недоволство, примесено с любопитство.

— Намираме се сред собственост на компанията, сър. Поне ние я смятаме за такава.

— И къде е роботът, доктор Харимън?

— Тук, господин консерватор — отговори весело Харимън и извади от големия си джоб малко стъклено бурканче.

— Това? — възкликна недоверчиво Ейзенмът.

— Не, сър, това!

От другия джоб се появи предмет с формата на птица, дълга около петнадесет сантиметра. Очите й бяха големи, вместо човка притежаваше тясна тръбичка. Опашката й наподобяваше миниатюрен ауспух.

Дебелите вежди на госта се събраха недоверчиво.

— Сериозна демонстрация ли ще правите, господин Харимън, или сте обезумял?

— Имайте малко търпение, господин консерватор — успокои го докторът. — Роботът, дори и с формата на птица, си остава робот. Позитронният му мозък, въпреки че е малък, запазва качествата си. В стъкленичката съм поставил петдесет плодови мушици, които ще бъдат освободени.

— И?

— Птицата-робот ще ги излови. Ще ми направите ли честта, господине?

Харимън подаде бурканчето на Ейзенмът. Той огледа него, после присъстващите наоколо специалисти от фирмата и негови сътрудници. Харимън чакаше търпеливо.

Ейзенмът отвори стъкленицата и я разтърси.

Харимън се приведе към птицата, настанена върху дясната му длан и прошепна:

— Действай!

Птицата-робот изчезна на минутата. Из въздуха се разнесе бръмчене, но не се забелязваха размахващи се криле. Долавяше се само деликатният, необикновено миниатюрен, позитронен разпад.

На моменти я виждаха как се колебае, после отново се захваща за работа. Обиколи цялата градина с всичките й сложни алеи. Накрая кацна отново върху дланта на Харимън, малко затоплена. До нея се настани малка купчинка, прилична на птича тор.

— Добре дошъл сте, господин консерватор, да разгледате птицата-робот. Демонстрацията може да продължи по вашите изисквания. Фактически тази птица ще преследва единствено плодовите мушици, принадлежащи към вида Drosophila melanogaster. Ще ги събере, ще ги убие и ще ги оформи за изхвърляне.

Ейзенмът протегна ръка и докосна птицата-робот раздразнен.

— И какво след това, господин Харимън? Продължавайте!

— Не можем да контролираме насекомите, без риск от нарушаване на биологичното равновесие. Химичните инсектициди имат твърде широко въздействие, растежните хормони — твърде ограничено. Птицата-робот може да предпазва огромни пространства, без да бъде изконсумирана. Може да бъде специализирана за всеки отделен вид. Тя извършва преценка по размера, формата, цвета, звука и поведението на насекомото. Може да улавя дори химични молекули — миризмата, с други думи.

— И така да е, Вие пак се намесвате в екологията — отбеляза Ейзенмът. — Плодовата муха има собствен жизнен цикъл и Вие го нарушавате.