Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 8

— Разбирам, господин Харимън… Онова там е представител на животинския свят, нали?

— Да, това е катеричка. Един от многото видове катерици — отговори Харимън, загледан към дървото.

— О, какво мъничко нещо — възкликна Джордж и направи светкавичен жест с ръка. Задържа нещо в дланта си и се взря в него.

— Насекомо, някакъв бръмбар. Съществуват хиляди видове бръмбари.

— И всеки един от тях е жив, както катерицата и Вие?

— Всеки организъм е завършен и независим от другите, като част от общата екология. Съществуват и още по-дребни представители и ти скоро ще ги видиш.

— А това е дърво, нали? Толкова е твърдо при пипане…

4а.

Пилотът седеше сам. Би предпочел да се разтъпче, но някакъв смътен страх го задържаше в кабината на динафойла. Ако този робот излезе извън контрол, той би могъл веднага да излети. Но как да познае, ако нещо не е наред?

Беше виждал много роботи. Това бе неизбежно, като се вземе предвид, че е личен пилот на господин Робъртсън. Но всички те бяха в лабораториите и складовете. Мястото им беше там, където гъмжеше от специалисти.

Наистина, господин Харимън беше специалист. Казваха, че няма по-добър от него. Но тук не беше място за робот… На открито, свободен да се движи… Няма да рискува хубавата си работа, като спомене на някого за това… Но не е редно!

5.

— Филмите, които видях, отразяват точно видяното от мен. Приключи ли с онези, които ти оставих, Девет? — попита Джордж Десет.

— Да — отговори Джордж Девет. Двата робота седяха сковано, лице срещу лице, коляно срещу коляно. Подобно на огледално отражение. Доктор Харимън веднага би ги отличил, защото знаеше миниатюрните разлики в техния дизайн. Ако не ги вижда, а ги слуша, също би открил кой кой е. Позитронните разклонения на Джордж Десет бяха малко по-сложни. Това даваше някаква сигурност в отговорите му.

— В такъв случай, искам реакциите ти за това, което ще кажа, Девет! Първо, хората се страхуват и нямат доверие на роботите, защото гледат на тях като на съперници. Как може да се избегне това?

— Да се редуцира чувството за съперничество — отговори Джордж Девет. — Формата на робота да се различава от тази на човека.

— В основата на роботиката е позитронната репликация на живота. Такъв вид размножаване, чужд на живота, ще предизвиква винаги ужас.

— Съществуват два милиона жизнени форми. Изберете една от тях, вместо тази на човека.

— Но коя да изберем?

Мисловните процеси на Джордж Девет заработиха безшумно около три секунди.

— Някаква, достатъчно голяма, за да побере позитронния мозък. В същото време — достатъчно приятна, за да не плаши човека.

— На Земята единствено черепът на слона би побрал позитронния мозък. Не съм виждал слон, но по описанията му мога да заключа, че ще е достатъчно страшен за човека. Как би разрешил тази дилема?

— Имитирайте жизнена форма, не по-голяма от човека, и уголемете черепа.