Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 6

Робъртсън потъна в неспокоен сън, но и в него не го осени прозрение.

3.

— Вече имаш всичко, отнасящо се до нашия проблем, Джордж — каза Харимън. — В паметта ти е въведено огромно количество информация за историята и настоящето на хората. Никой човек не знае повече от тебе.

— Съгласен съм с Вас.

— Имаш ли нужда от още нещо?

— Що се касае до информация, не откривам големи празноти. Може би в периферията съществуват неща, за които не съм се сетил, но не съм сигурен. Но истината е, че съм зареден с огромно количество данни.

— Така е. Освен това, не разполагаме с достатъчно време. Робъртсън ми каза, че имаме две години, като не броим шестте месеца, които вече изминаха. Имаш ли някакво предложение?

— В момента никакво, господин Харимън. Трябва да претегля информацията, а за това ми е необходима помощ.

— От мен?

— Не. Вие сте специалист и казаното от вас може да потисне съжденията ми. Не би помогнал и друг човек, защото настоявате проектът да остане в тайна.

— В такъв случай, кой може да ти помогне, Джордж?

— Друг робот, господин Харимън.

— Какъв друг робот?

— Конструирани са и други представители от серията JG. Аз съм десетият — JG–10.

— По-ранните са безполезни, експериментални…

— Джордж Девет съществува, нали, господин Харимън?

— Да, но как би могъл да ти помогне? Той е същият като теб, с дребни недостатъци. В сравнение с него ти си много по-сложен.

— Сигурен съм в това — каза Джордж Десет и поклати тъжно глава. — Проблемът е, че когато създам редица от мисли, поради факта, че аз съм авторът, тя много ми харесва и не мога да я прекъсна. Ако мога, след като съм я създал, да я изразя пред Джордж Девет, той би могъл да я продължи. Освен това, би могъл да направи преценка на допуснатите грешки.

Харимън се усмихна.

— С други думи, две глави ще помогнат повече, Джордж?

— По-скоро бих казал — два индивида с една глава, господин Харимън.

— Прав си. Имаш ли нужда и от друго?

— Да. Нуждая се от нещо повече. Разполагам с много данни за хората и техния свят. Виждал съм ги тук — в „Американски роботи“ и можах да съпоставя своята интерпретация с видяното. Не така стоят нещата с материалния свят. Никога не съм го виждал. Моите съзерцания не са представителни. Бих желал да го видя.

— Материалният свят? — Харимън се вцепени от изненада. — Сигурно не предлагаш да те изведа извън територията на „Американски роботи“?

— Да, точно това предлагам.

— Това е противозаконно! Като се отчете и антипатията, характерна за нашата съвременност, ще бъде фатално!

— Ако разберат, да. Не искам да ме заведете в някой град или друго населено място. Предпочитам откритите пространства.

— Това също е незаконно.

— Ако ни хванат!

— Колко важно е това за тебе, Джордж? — попита Харимън.

— Не мога да преценя, но изглежда важно.

— Имаш ли нещо конкретно наум?

Джордж Десет се поколеба.

— Не мога да кажа. Струва ми се, че може и да излезе нещо, ако се редуцират някои полета на несигурност.

— Добре, ще помисля върху предложението ти. Междувременно ще проверя Джордж Девет и ще дам нареждане да те поставят в отделна кабина. Поне това може да уредим без излишни неприятности.