Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 5

— Изглежда ми доста просто, господин Робъртсън. Продуктите на Вашата компания не се продават, а се отдават под наем. След като наетата на Луната Ваша собственост не е необходима повече, получавате си продуктите обратно и ги премествате на друго място.

— Да, господин консерватор, но къде? Противозаконно е да ги докараме на Земята без правителствено разрешение, а такова ни бе отказано.

— Тук няма нужда от тях. Може да ги откарате на Меркурий или на някой астероид.

— Какво ще правят с тях там?

Ейзенмът сви рамене.

— Специалистите от Вашата Компания ще измислят нещо.

Робъртсън поклати глава.

— Корпорацията ще претърпи огромни загуби.

— Страхувам се, че сте прав — отбеляза безизразно Ейзенмът. — Разбрах, че финансовото Ви състояние от няколко години не е на висота?

— Причина за това са правителствените ограничения, господин консерватор!

— Бъдете реалист, господин Робъртсън. Знаете много добре, че общественото недоверие към роботите нараства.

— Напълно неоснователно!

— Но е факт. Може би ще постъпите разумно, ако ликвидирате компанията? Това е само предложение от моя страна.

— Вашите предложения имат тежест, господин консерватор. Нужно ли е да Ви напомням, че нашите Машини спасиха Земята от екологична катастрофа?

— Сигурен съм, че човечеството ви е благодарно за това, но събитието беше много отдавна. Сега живеем в съгласие с природата, което понякога ни създава неудобства. При всички случаи миналото е забравено.

— Намеквате за това, че сега не правим нищо за хората?

— И така може да се каже.

— Сигурно не очаквате да изчезнем на минутата? Ще претърпим огромни загуби. Необходимо ни е време.

— Колко?

— Колко ни давате Вие?

— Не зависи от мен.

Робъртсън заговори меко:

— Сега сме сами. Нямаме нужда от игри. Колко време ни давате Вие?

Изражението на Ейзенмът се промени, сякаш пресмяташе нещо.

— Мисля, че може да разчитате на две години. Ще бъда честен с Вас. Световното правителство възнамерява да ликвидира компанията, ако Вие не го направите. Освен ако не настъпи глобална промяна в общественото мнение, в което дълбоко се съмнявам… — Той поклати глава.

— Две години тогава — промълви Робъртсън.

2а.

Робъртсън седеше сам. Не обмисляше нещо конкретно, а се бе отдал на спомени. Вече четири поколения фамилията Робъртсън оглавяваше фирмата, въпреки че сред тях нямаше нито един кибернетик. Ланинг, Богърт и преди всичко Сюзан Калвин бяха създали „Американски роботи“. Робъртсън бяха осигурили климата за развитието на компанията.

Без Корпорацията Двадесет и първи век щеше да затъне в катастрофа. Техните Машини ръководеха човечеството по сложния му път през вировете и плитчините на историята.

И каква бе отплатата? Отпуснаха им две години! Какво можеше да се направи през този период, за да се превъзмогне огромното предубеждение на хората? Не му идваше наум.

Харимън бе споменал за някакви свои идеи, без да навлиза в подробности.

Но какво би постигнал Харимън? Как би могъл да се противопостави някой на дълбоката антипатия срещу имитацията?