Читать «Загрижен за човечеството» онлайн - страница 4

— Знам ли достатъчно за хората, за да успея да се доближа ефективно към проблема? За тяхната история? За тяхната психология?

— Разбира се, че не, но ще можеш да научиш всичко достатъчно бързо.

— Ще мога ли да разчитам на помощ, господин Харимън?

— Не, всичко е между нас. Никой друг не знае за този проект и ти не трябва да споменаваш пред никого!

— Дали не бъркаме, господин Харимън, като пазим нашия план в тайна?

— Не. Разрешение, предложено от робот, няма да бъде прието. Всяка идея ще споделяш с мен. Ако я сметна за ценна, ще я докладвам. Никой няма да разбере, че е твоя.

— В светлината на казаното от Вас преди, тази процедура ми се струва правилна — каза Джордж. — Кога започваме?

— Веднага. Ще се погрижа да получиш необходимите за обучение филми.

1а.

Харимън седеше сам. Навън се беше стъмнило, но кабинетът му бе така осветен, че той не забелязваше това. Даже не бе усетил как бяха минали три часа, откакто бе настанил Джордж Десет в кабинката му с първия филм.

Беше се затворил сам с духа на Сюзан Калвин. Великолепна кибернетичка, тя бе превърнала позитронния робот от детска играчка в съвършен и всестраннодействащ инструмент. Толкова съвършен и многостранен, че човекът не дръзваше да го използва. Може би от завист и страх?

Беше починала преди повече от сто години. Проблемът с Франкенщайновия комплекс бе съществувал и по нейно време, но тя не го беше разрешила. Дори не беше се опитала да го направи, защото не бе необходимо. Роботиката тогава бе приложима единствено в космическото пространство.

Точно успехът на роботите бе редуцирал нуждата от тях. Това бе поставило Харимън в…

Дали Сюзан Калвин би се обърнала към робот да разреши проблема? Сигурно…

И той седя дълго в нощта…

2.

Максуел Робъртсън притежаваше най-много от акциите на „Американски роботи“. Това му даваше правото да контролира Корпорацията. На външен вид не бе нищо особено. На средна възраст, по-скоро дундест, той имаше навик да гризе десния ъгъл на устните си, когато бе разтревожен.

Двадесет години имаше работа с хора от правителството и си беше изградил стил да се справя с тях. Отстъпваше, усмихваше се, но печелеше време.

Но ставаше все по-трудно. Причината основно бе в Гунар Ейзенмът. През последното столетие Световните консерватори неизменно се нареждаха на второ място след Световните администратори. Ейзенмът не се съобразяваше с никого и трудно допускаше компромиси. Той беше първият консерватор, който не беше роден в Америка. Всеки от „Американски роботи“ бе сигурен, че само споменаването на Компанията предизвикваше неговата враждебност.

Не от години, поколения наред изникваше предложение Корпорацията да се преименува в „Световни роботи“. Робъртсън възразяваше. Фирмата бе сътворена с американски капитал, ум и усилия. Въпреки че отдавна бе придобила световна известност и влияние, името й трябваше да носи белега за своя произход. Поне докато той имаше контрол над нея.

Ейзенмът бе висок мъж с дълго лице и груби черти. Изговаряше думата „световен“ с американски акцент, въпреки че не бе стъпвал в Америка, преди да заеме поста си.