Читать «Робот АЛ-76 се е заблудил» онлайн - страница 7

Няколко часа по-късно Рандолф Пейн, без ни най-малко да подозира за ужасно обезобразеното си тяло, както и за собствената си ненавременна смърт, разглеждаше със задоволство негативите на набързо нащраканите снимки. Общо взето изглеждаха като серия от пози, показващи робот, зает със задачите си, и не оставяха кой знае колко храна за въображението. Със същия успех можеха да бъдат означени: „Робот се взира замислено в катодна лампа“, „Робот запоява два проводника“, „Робот борави с отверка“, „Робот разчленява с невероятни усилия остатъци от хладилник“ и така нататък.

Сега му оставаше само да прояви снимките, така че си позволи да излезе иззад завесата на импровизираната тъмна стаичка, за да изпуши една луна и да побъбри малко с АЛ-76.

Естествено, Пейн бе в пълно неведение, че околните шубраци буквално гъмжат от изнервени фермери, въоръжени с всичко възможно, като се започне със стари колониални аркебузи и се стигне до леката картечница, носена лично от шерифа. Освен това нямаше и най-малка представа, че по същото време дузина робоспециалисти начело със Сам Тоб летят по магистралата от Питърсбъро с не по-малко от двеста и двайсет километра в час с единствената цел да имат удоволствието и честта да се запознаят с него.

Така че по времето, когато кризата достигаше връхната си точка, Рандолф Пейн просто въздъхна самодоволно, драсна клечка кибрит в задните си части, пуфна няколко пъти с лулата и се загледа развеселено към АЛ-76.

Беше съвсем очевидно, че от доста навреме насам роботът се държи като побъркан. Самият Пейн също беше експерт в майсторенето на забележително налудничави приспособления и дори още пазеше някои, за които продължаваха да се носят страховити легенди, ала никога дотогава дори на сън не му беше хрумвал проект, който дори да се доближава до адската машина в двора пред колибата.

Със сигурност можеше да накара всички рубголдбърговци на деня да се загърчат в адски конвулсии от завист. Би накарала Пикасо (ако беше доживял да я види) да изостави изкуството пред простичкия факт, че са го надминали. А на половин километър в околовръст едва ли беше останала крава с непресъхнали вимета и здрав разсъдък.

Беше страховита. Беше ужасяваща!

От ръждивата, масивна основа, смътно напомняща на Пейн за част от трактор, се издигаше машина, оплетена в полудяла плетеница от олюляващи се кабели, зъбчатки, тръби и безименни, всяващи страх чаркове, като всичко това завършваше с мегафонна инсталация, която изглеждаше несъмнено злокобна.

За момент му се прииска да огледа по-отблизо последното, но се въздържа. От опит знаеше, че често дори още по-чувствителни на вид машини имат склонността да избухват внезапно и опустошително.

Той каза:

— Ей, Ал.

Роботът вдигна очи. Лежеше по корем и внимателно монтираше някаква тънка метална лентичка.

— Да, Пейн?

— Какво е това? — Въпросът бе зададен с такъв тон, сякаш се намираха пред готова да избухне бомба.