Читать «Робот АЛ-76 се е заблудил» онлайн - страница 5

Той се завъртя делово към Пейн:

— Ще ти кажа какво ще направя. Ще построя Дезинтегратор тук. А после ще мога да го обслужвам.

Пейн замълча със съмнение.

— Не мога да ти построя Дезинтегратор — каза, макар да се чудеше дали няма да бъде по-добре, ако излъже, че може.

— Всичко е наред. — АЛ-76 почти долавяше как позитронните пътеки в мозъка му се престрояват в нова мозайка от разклонения. Чувството беше донякъде необикновено, но ободряващо. — Аз мога. — Той огледа бараката на Пейн и допълни. — Разполагаш с всичко, от което имам нужда.

Рандолф Пейн се озърна към купищата боклук, натрупан във вътрешността на бараката: изтърбушени радиа, един напълно оголен хладилник, ръждясали автомобилни двигатели, потрошена газова готварска печка, няколко километра кабел със захабена изолация, общо взето милион тона от възможно най-непотребните и безполезни предмети, пред които всеки уважаващ себе си боклукчия би изсумтял презрително.

— Така ли? — попита отпаднало.

Два часа по-късно на практика две неща се случиха едновременно. Първото беше, че Сам Тоб, главен управител на Питърсбъроския клон на „Юнайтед Стейтс Робот енд Меканикъл Мен“ получи повикване по визифона от някакъв тип на име Рандолф Пейн от Ханафорд. Обаждането касаеше изчезналия робот, така че Тоб изръмжа като тигър и прекъсна връзката, без да се церемони, след което нареди всички по-нататъшни повиквания от подобен характер да бъдат пренасочвани директно към третия заместник на шестия вицепрезидент начело на производството на болтове и гайки.

И наистина, в действията му нямаше нищо чудно. През последната седмица — независимо, че АЛ-76 бе изчезнал без всякаква следа, ги заливаше поток от обаждания, идващи от всички щати, в които се твърдеше, че местонахождението на робота е съвсем точно определено. Обикновено на ден се обаждаха не по-малко четиринайсет-петнайсет откачалки; всичките до един — от различни щати.

Малко е да се каже, че Тоб бе уморен от всичко това. Може би по-правилният израз беше „доведен до тиха лудост“. Говореше се дори за разследване от Конгреса, макар уважавани кибернетици и не малко математици да се кълняха в най-святото си, че роботът е напълно безопасен.

Така че никак не беше чудно, че в състоянието, в което се намираше, на Тоб му трябваха още около три часа, за да спре и трезво да си даде сметка, че нещо не е наред. На първо място, от къде този Рандолф Пейн знаеше, че роботът е предназначен за Лунна станция 17? А и как беше научил, че серийният му номер е АЛ-76? Компанията не беше разгласила тези подробности за широката публика.

Колебанието му трая не повече от минута и половина, след което Сам Тоб пристъпи към действие.

Междувременно, по време на трите часа между обаждането и пристъпването към действие, се случи второто събитие. След като Рандолф Пейн съвсем правилно изтълкува прекъсването на връзката като напълно нормална проява на скептицизъм от страна на компанията, той се върна в колибата си с фотоапарат. Едва ли щяха да възразят каквото и да е срещу една снимка и проклет да беше, ако още преди цялата тази работа да приключеше в джобовете му не се изсипеше цяла купчина пари.