Читать «Лени» онлайн - страница 5

Много внимателно тя протегна собствената си ръка, взе тази на робота, повдигна я и я свали.

— Ръката — горе. Ръката — горе.

Глас от кабинета й се обади и я прекъсна.

— Сюзън?

Калвин спря и стисна устни.

— Какво има, Алфред?

Директорът по проучванията влезе и погледна схемата на стената и робота.

— Още ли се занимаваш с това?

— Да, още си върша работата.

— Е, нали знаеш, Сюзън…

Той извади една пура, наблюдавайки я съсредоточено и направи движение като че ли ще отхапе края. Докато правеше това, очите му срещнаха суровия, неодобрителен поглед на жената. Той прибра пурата и започна отначало.

— Е, нали знаеш, Сюзън, Ел Ен И моделът вече е в производство.

— Да, чух за това. Да не би да искаш от мен нещо в тази връзка?

— Не. Все пак самият факт, че е в производство и върви добре, означава, че работата с този повреден екземпляр е безполезна. Не трябва ли да бъде изхвърлен на боклука?

— Накратко, Алфред, не си доволен от това, че губя толкова ценното си време. Не се притеснявай. Аз не си губя времето. Аз работя с този робот.

— Но работата няма никакъв смисъл.

— Аз ще преценя това, Алфред. — Гласът й беше застрашително тих и Ленинг реши, че е по-разумно да промени подхода.

— Ще ми кажеш ли какъв смисъл има? Какво правиш с него точно сега например?

— Опитвам се да го накарам да вдигне ръката си, когато му кажа. Опитвам се да го накарам да повтаря звука от думите.

Съвсем на място Лени каза „Е… ъ…“ и повдигна ръката си колебливо.

Ленинг поклати глава.

— Този глас е невероятен. Как се е получил?

— Не съм съвсем наясно — каза Сюзън Калвин. — Неговият микрофон е нормален. Може да говори нормално, сигурна съм. Но въпреки това не говори така. Може би е резултат от повреда в позитронните връзки, която не съм открила все още.

— Но, за бога, открийте я. Говор като този може да бъде полезен.

— Значи все пак има някаква полза от моите проучвания върху Лени?

Ленинг сви засрамено рамене.

— Е, добре, но това е минимална полза.

— Тогава съжалявам, че не виждаш по-големите ползи — каза грубо Сюзън Калвин, — които са много по-важни, но това не е моя вина. Ще си тръгваш ли вече, Алфред, за да мога да продължа с работата си?

Ленинг, в края на краищата, изпуши пурата си в кабинета на Боджърт.

— Тази жена става все по-особена с всеки изминал ден — каза кисело той.

Боджърт идеално го разбра. В „Ю Ес Роботи“ имаше само една „тази жена“.

— Тя все още ли се мотае с този псевдоробот — с този Лени?

— Опитва се да го накара да говори.

Боджърт сви рамене.

— Това ме подсеща за проблема на компанията. Имам предвид намирането на квалифицирани служители за изследванията. Ако имахме други робопсихолози, можехме да уволним Сюзън. Между другото, предполагам, че директорската среща, насрочена за утре, има за цел да се справи с проблема по подбирането?

Ленинг кимна с глава и погледна пурата си, като че ли тя нямаше добър вкус.

— Да, качество, а не количество. Увеличавахме заплатите, докато не се появи един постоянен поток от молби — на такива, които се интересуват главно от пари. Номерът е да привлечем тези, които се интересуват главно от роботика — още няколко като Сюзън Калвин.