Читать «Лени» онлайн - страница 4

— Полагаме всички усилия, за да създадем робот, чието съзнание да прилича колкото е възможно повече на човешкото — каза тя. — Елиминирай това, което наричаме функции на възрастен и това, което естествено остава, е бебето в човека, като тук става въпрос за съзнанието. Защо изглеждаш толкова изненадан, Питър?

Прототипът Ел Ен И, който по нищо не показваше, че разбира нещата, които стават около него, изведнъж седна и започна едноминутно изследване на краката си.

Боджърт го наблюдаваше.

— Срамота е, че трябва да разглобим това нещо. Такъв красавец е.

— Да го разглобите? — попита робопсихоложката.

— Разбира се, Сюзън. Каква е ползата от това нещо? За бога, ако има нещо, което е напълно и безкрайно безполезно, това е робот, който не може да върши никаква работа. Не мислиш, че има някаква работа, която това нещо може да върши, нали?

— Не, разбира се, че не.

— Е, тогава?

— Искам да направя още тестове — каза упорито Сюзън Калвин.

Боджърт я погледна нетърпеливо за момент, след това сви рамене. Ако в „Ю Ес Роботи“ имаше един човек, с който да е безсмислено да се спори, то това беше със сигурност Сюзън Калвин. Роботите бяха единственото нещо, което обичаше и дългото общуване с тях, както му се струваше на Боджърт, я беше лишило от всякаква човечност. Тя можеше да бъде разубедена от взето решение толкова, колкото можеш да убедиш работещ реактор да спре да работи.

— Каква е ползата? — въздъхна той. А след това каза по-силно и колебливо: — Ще ни осведомиш ли, когато приключиш с тестовете?

— Да — отговори тя. — Ела, Лени.

(Ел Ен И, помисли си Боджърт. Оттук идва Лени. Неминуемо.)

Сюзън Калвин протегна ръка, но роботът само я гледаше. Робопсихоложката се протегна внимателно към ръката на робота и я хвана. Лени се изправи леко на крака (механичната му координация поне работеше добре). Те излязоха заедно, робота надвишаваше жената с половин метър. Множество очи ги проследиха любопитно по дългите коридори.

Една стена от лабораторията на Сюзън Калвин, точно срещу кабинета й, беше покрита със силно увеличено копие на схема на позитронните връзки. Сюзън Калвин я беше изучавала задълбочено около половин месец.

Тя сега внимателно я проучваше, проследявайки дебелите връзки при техните криволичения. Лени седеше зад нея на пода, събирайки и раздалечавайки краката си и си тананикаше безсмислени думички с толкова хубав глас, че някой би могъл да слуша с удоволствие тези безсмислици.

Сюзън Калвин се обърна към робота:

— Лени… Лени…

Тя повтаряше това упорито, докато той най-накрая погледна нагоре и издаде въпросителен звук. Робопсихоложката позволи изражение на удоволствие да премине за кратко по лицето й.

Вниманието на робота беше привлечено за много по-кратък интервал.

— Вдигни си ръката. Лени — каза тя. — Ръката — горе. Ръката — горе.

Тя вдигаше собствената си ръка, когато казваше това, отново и отново.

Лени следваше движенията й с очи. Нагоре, надолу, нагоре, надолу. След това направи неумел жест със собствената си ръка и каза напевно:

— Е… Ъ.

— Много добре, Лени — похвали го сериозно Сюзън Калвин. — Опитай отново. Ръката — горе.