Читать «Лени» онлайн - страница 3

Прототип Ел Ен И вече беше завършен. Висок, изправен, излъскан, на пръв поглед приличаше на всеки от множеството модели на роботи с общи функции.

Отговорният техник, ръководейки се от указанията за тестване в „Наръчник по роботика“, попита:

— Как си?

Според указанията отговорът трябваше да бъде: „Аз съм добре и съм готов да започна с функциите си. Вярвам, че и вие сте добре“, или някаква такава подобна банална формулировка.

Тази първа размяна на въпрос и отговор нямаше друга цел, освен да покаже, че роботът може да чува и разбира обикновен въпрос и да даде обичайния отговор съгласно това, което би се очаквало от един робот. Като се започне оттук, би могло да се премине и към по-сложни неща, чрез които да се проверят различните закони и тяхното взаимодействие със специализираните познания на всеки отделен модел.

Така че техникът попита:

— Как си?

Той беше внезапно разтърсен от характера на гласа на прототипа Ел Ен И. Не приличаше на нито един глас на робот, който някога е чувал (а той беше чувал много). Думите звучаха като заглушена мелодия от пиано.

Толкова изненадващо беше това, че измина известно време, преди техникът да чуе думите, които бяха образувани от тези великолепни тонове. А те бяха:

— Да, да, да, гуу.

Роботът все още беше висок, прав, но дясната му ръка се придвижи нагоре и един от пръстите се пъхна в устата му.

Техникът го погледна с ужас и побягна. Той заключи вратата след себе си и от другата стая се обади спешно на доктор Сюзън Калвин.

Доктор Сюзън Калвин беше единственият робопсихолог на „Ю Ес Роботи“ (а всъщност и на човечеството). Не й беше нужно да се задълбочава в тестването на прототип Ел Ен И, преди заповеднически да поиска копие от компютърните планове на функциите на позитронния мозък и инструкциите, които ги ръководеха. След кратко изучаване тя изпрати за Боджърт. Нейната метално сива коса беше строго отметната назад. Студеното й лице с резки вертикални черти, белязани от хоризонталния разрез на бледите, тънки устни, се обърна рязко към него.

— Какво е това, Питър?

Боджърт проучи онази част, която тя му посочи с нарастващо изумление и каза:

— За бога, Сюзън, това няма никакъв смисъл.

— Със сигурност няма. Как е попаднало в инструкциите?

Отговорният техник, който беше извикан, искрено се кълнеше, че това не е направено от него, и че той не може да го обясни. Компютърът не успя да открие никакви повреди.

— Позитронният мозък — каза Сюзън Калвин замислено, — не може да се спаси. Толкова много от висшите функции са били унищожени от тези безсмислени указания, че в резултат роботът се е превърнал в нещо като бебе.

Боджърт изглеждаше изненадан и Сюзън Калвин веднага придоби смразяващо изражение, както правеше винаги, при най-малкото показано или намекнато съмнение в нейната дума.